— Вчера говорих със стария Реншоу — каза Грег. — Придумах го да поднови предложението за работа във Фосет Реншоу.
— О, това е чудесно! — възкликна Марга. — Джордж, ти все пак ще станеш вашингтонски адвокат!
Джаки дари Грег с една от редките си усмивки.
— Благодаря ти, Грег.
Той вдигна предупредително пръст:
— Има условия.
— О, Джордж ще се съгласи с всичко разумно — подхвърли Марга. — Това е такава прекрасна възможност за него.
Джордж знаеше, че тя има предвид за черно момче, но не възрази. При всички положения, Марга беше права.
— Какви са условията? — предпазливо попита той.
— Нищо, което да не се отнася до всеки адвокат в света — отговори Джордж. — Трябва да внимаваш да не се забъркваш в неприятности, това е всичко. Един адвокат не може да е от погрешната страна на закона.
Джордж беше подозрителен.
— Да не се забърквам в неприятности?
— Просто не участвай повече в никакви протестни движения, маршове, демонстрации, и тем подобни. И без това в първата ти година като младши партньор няма да имаш време за такива работи.
Предложението разгневи Джордж.
— Значи ще започна кариерата си като обещая никога да не правя нищо за каузата на свободата.
— Не гледай на нещата по този начин — отговори баща му.
Джордж преглътна гневния си отговор. Знаеше, че семейството му иска само най-доброто за него. Като се постара да говори безизразно, той попита:
— Как би трябвало да гледам на това?
— Ролята ти в движението за граждански права няма да е на войник от предната линия, това е всичко. Бъди поддръжник. Пращай веднъж годишно чек на НАНЦ — Националната асоциация за напредък на цветнокожите беше най-старата и най-консервативната от групите за граждански права: те се противопоставяха на Походите на свободата като твърде провокативни. — Просто не вдигай глава. Нека някой друг пътува с автобусите.
— Може да има и друг начин — отговори Джордж.
— Какъв?
— Бих могъл да работя за Мартин Лутър Кинг.
— Той предложил ли ти е работа?
— Разговаряха с мен.
— Колко ще ти плаща?
— Предполагам, че не много.
— Не си мисли, че можеш да откажеш една съвсем прилична работа и после да дойдеш при мен за издръжка — намеси се Лев.
— Добре, дядо — отговори Джордж, макар тъкмо това да си мислеше. — Но вярвам, че тъй или инак ще приема работата.
Майка му се включи в спора.
— О, Джордж, недей — рече тя. Щеше да каже още нещо, но завършващите студенти бяха поканени да се наредят да получат дипломите си. — Върви. После ще поговорим повече.
Джордж остави семейството си и намери мястото си на опашката. Церемонията започна и той бавно се придвижи напред. Спомни си работата за Фосет Реншоу миналото лято. Господин Реншоу се имаше за либерален герой, задето нае чернокож помощник. Но Джордж получаваше унизително лесна работа дори като за стажант. Беше търпелив и търсеше възможност и такава се появи. Направи едно юридическо проучване, което помогна на фирмата да спечели дело, и оттам му предложиха работа, след като завърши.
Често му се случваха такива неща. Светът си мислеше, че един студент в Харвард трябва да е умен и способен, освен ако не е черен. В този случай всички залози бяха против него. Цял живот Джордж трябваше да доказва, че не е идиот. Това го изпълваше с негодувание. Надяваше се, ако някога има деца, те да пораснат в различен свят.
Дойде неговият ред да се изправи на сцената. Докато се изкачваше по няколкото стъпала, с изумление чу освиркване.
Освиркването беше харвардска традиция и обикновено се ползваше против професори, чиито лекции бяха слаби или се държаха грубо със студентите. Джордж така се ужаси, че спря на стъпалата и погледна назад. Видя Джоузеф Хюго. Хюго не беше единствен — освиркването беше твърде силно, но Джордж знаеше, че той го е организирал.
Почувства се ненавиждан. Беше твърде унизен да застане на сцената. Стоеше като замръзнал на стъпалата и кръвта нахлу в лицето му.