— А какво правиш за… нали разбираш, за избягване на бременност?
— Това си е проблем на момичето, нали така? — безгрижно беше отговорил Валентин. — Ако стане най-лошото, не е толкова трудно да се направи аборт.
Като разговаря и с други, Димка установи, че много съветски момчета имат същото отношение. Мъжете не забременяваха, така че това не беше техен проблем. При това можеше да се направи аборт по препоръка през първите дванадесет седмици. Но Димка не можеше да се почувства удобно с отношението на Валентин, навярно защото сестра му се отнасяше така презрително към това.
Сексът беше основният интерес на Валентин, а учението идваше на второ място. С Димка беше обратното — затова сега Димка беше сътрудник в Кремъл, а Валентин работеше в градското управление на парковете.
Тъкмо чрез връзките си в управлението на парковете Валентин успя да уреди за тях двамата една седмица във ваканционния лагер за млади комунисти „В. И. Ленин“ през юли 1961.
Лагерът беше малко военен, с палатки в съвършено прави редици и вечерен час в десет и половина, но имаше плувен басейн, езеро с лодки и купища момичета. Една седмица в този лагер беше много желана привилегия.
Димка вярваше, че си е заслужил ваканцията. Виенската среща беше победа за Съветския съюз и той също беше допринесъл за това.
Всъщност Виенската среща започна зле за Хрушчов. Кенеди и неговата ослепителна съпруга бяха влезли в града с армада лимузини, от които се вееха десетки флагове с райета и звезди. Когато двамата водачи се срещнаха, телевизионните зрители в цял свят видяха, че Кенеди е доста по-висок, извисява се над Хрушчов и гледа над патрицианския си нос към плешивото теме на последния. Отлично скроените костюми и тесните вратовръзки на Кенеди караха Хрушчов да изглежда като селянин в неделните си дрехи. Америка беше спечелила състезанието по блясък, в което Съветският съюз не подозираше, че влиза.
Но щом разговорите започнаха, Хрушчов доминираше. Когато Кенеди опита да проведе дружеско обсъждане, като между двама разумни мъже, Хрушчов стана шумен и нападателен. Кенеди предположи, че не е логично Съветският съюз да насърчава комунизма в страните от Третия свят и после гневно да протестира срещу усилията на Америка да възпира комунизма в съветската сфера. Хрушчов презрително отговори, че разпространението на комунизма е историческа неизбежност и нищо, което двамата водачи правят, не може да застане на пътя му. Кенеди слабо разбираше марксистката философия и не знаеше какво да каже.
Стратегията, разработена от Димка и другите анализатори, победи. Когато Хрушчов се върна в Москва нареди разпространяването на десетки копия на протоколите от срещата, не само в Съветския блок, но и сред водачите на такива далечни страни като Камбоджа и Мексико. След това Кенеди запази мълчание и дори не отговори на заплахата на Хрушчов да превземе Западен Берлин. А Димка отиде на почивка.
В първия ден той си облече новите дрехи, карирана риза с къси ръкави и гащета, които майка му беше ушила от панталоните на износен син шевиотен костюм.
— Модерни ли са на запад такива гащета? — попита Валентин.
Димка се разсмя.
— Доколкото знам, не.
Докато Валентин се бръснеше, Димка отиде за провизии.
Когато излезе, със задоволство видя как една млада жена пали в съседство походната печка, каквато имаше във всяка палатка. Беше малко по-голяма от Димка; той предполагаше, че е на двадесет и седем. Имаше гъсти и къси червеникавокестеняви коси и привлекателни лунички. Изглеждаше притеснително модерна в оранжева блуза и тесни черни панталони до под коляното.
— Здравейте! — поздрави Димка с усмивка. Тя вдигна поглед към него. — Имате ли нужда от помощ с печката?
Тя запали газта с кибрит и влезе в палатката, без да отговори.
Е, с тази няма да загубя девствеността си, помисли Димка и продължи нататък.
Купи яйца и хляб от магазина до общата баня. Когато се върна, пред палатката имаше две момичета: онова, което заговори, и хубава стройна блондинка. Блондинката имаше същите черни панталони, но блузата й беше розова. Валентин им приказваше нещо и те се смееха.
Представи ги на Димка. Червенокосата се наричаше Нина. Тя не спомена по-раншната им среща, но изглеждаше все така резервирана. Русата беше Анна и явно тя беше по-отворената, усмихваше се и грациозно отмяташе коси назад.
Димка и Валентин бяха донесли един железен тиган, в който мислеха да готвят всичко, и Димка го напълни с вода, за да свари яйцата; момичетата обаче бяха по-добре екипирани и Нина взе яйцата, за да направи блини.