„Нещата се пораздвижват“, рече си Димка.
Докато се хранеха Димка разучаваше Нина. Тесният нос, малката уста и вирнатата брадичка й придаваха предпазлив вид, все едно непрестанно претегля нещата. Но беше пищна и когато Димка осъзна, че може да я види по бански, гърлото му пресъхна.
Валентин обяви:
— Двамата с Димка ще вземем лодка и ще гребем до другата страна на езерото — Димка за пръв път чуваше този план, но си замълча. Валентин продължи: — Защо не идем четиримата? Можем да си устроим пикник за обяд?
Не е възможно да е толкова лесно, мислеше Димка. Та те току-що се бяха запознали!
Момичетата се спогледаха телепатично, после Нина отсече:
— Ще видим. Да почистим — и започна да раздига чиниите и приборите.
Разочароващо, но навярно не беше краят на цялата работа.
Димка предложи да отнесе мръсните съдове до мивките.
— Откъде взе гащетата? — попита Нина, докато вървяха нататък.
— Мама ми ги уши.
— Сладур — разсмя се тя.
Димка се зачуди какво би имала предвид сестра му, наричайки някой мъж сладур, и реши, че това значи, че той е мил, но не е привлекателен.
В една бетонна сграда се помещаваха тоалетните, душовете и мивките. Димка гледаше как Нина мие. Мъчеше се да измисли какво да каже, но нищо не му идеше на ум. Ако тя го беше попитала за берлинската криза, можеше да й говори цял ден. Но Димка нямаше дарба за умерено забавните безсмислици, които Валентин произвеждаше на потоци без усилие. Най-сетне успя да попита:
— Отдавна ли сте приятелки с Анна?
— Работим заедно. И двете сме администраторки в главното управление на стоманения тръст в Москва. Аз се разведох преди година, а Анна търсеше с кого да дели жилището си, затова сега живеем заедно.
„Разведена“, рече си Димка; „значи има опит в секса“. Почувства се застрашен.
— Що за човек беше съпругът ти?
— Лайно. Не искам да говоря за него.
— Добре — Димка отчаяно търсеше нещо безобидно. — Анна изглежда наистина мила — опита той.
— Има връзки.
Странно беше да кажеш такова нещо за приятелката си.
— Как така?
— Баща й ни уреди тази почивка. Той е районен секретар на тръста за Москва — Нина изглежда се гордееше с това.
Димка отнесе чистите съдове до палатките. Когато стигнаха там, Валентин бодро обяви:
— Направихме сандвичи. С шунка и сирене.
Анна погледна Нина и направи безпомощен жест, все едно искаше да каже, че не е могла да спре валяка Валентин; но за Димка беше ясно, че всъщност не е искала да го спира. Нина вдигна рамене и така пикникът се уреди.
Трябваше да чакат на опашка за лодката един час, но московчани бяха навикнали да се редят на опашки и късно сутринта те можаха да излязат в бистрата студена вода. Валентин и Димка се редуваха на греблата, а момичетата попиваха слънцето. Явно никой нямаше нужда от празни приказки.
От другата страна на езерото вързаха лодката на някакъв малък плаж. Валентин смъкна ризата си и Димка го последва. Анна свали блузата и панталоните. Отдолу носеше небесносин бански костюм от две части. Димка знаеше, че това се нарича бикини и е модерно на запад, но никога не беше виждал и се смути от възбудата си. Едва можеше да откъсне очи от гладкия плосък корем и пъпа на момичето.
За негово разочарование Нина остана облечена.
Изядоха сандвичите и Валентин измъкна бутилка водка. Димка знаеше, че в магазина на лагера не продават алкохол. Валентин обясни:
— Купих я от човека, който държи лодките. Той върти малко капиталистическо предприятие — Димка не се изненада. Повечето неща, които хората наистина искаха, се продаваха на черния пазар — от телевизори до джинси.
Подаваха си бутилката и двете момичета отпиха дълги глътки.
Нина отри уста с опакото на ръката си и каза:
— Значи вие двамата работите в управлението на парковете?
— Не — разсмя се Валентин. — Димка е прекалено умен за това.
— Работя в Кремъл — каза Димка.
Нина беше впечатлена.
— Какво правиш там?
Всъщност Димка не искаше да отговаря, понеже звучеше като хвалба.
— Асистент съм на генералния секретар.
— Искаш да кажеш, на другаря Хрушчов! — изуми се Нина.
— Да.
— Как, по дяволите, се уреди на такава работа?