— Казах ти, умен е — намеси се Валентин. — Беше първенец по всички предмети.
— Човек не получава такава работа само защото е първенец по всички предмети — отсече Нина. — Кого познаваш?
— Дядо ми, Григорий Пешков, е щурмувал Зимния дворец по време на Октомврийската революция.
— Това не ти дава добра работа.
— Е, баща ми беше в КГБ. Той почина миналата година. Вуйчо ми е генерал. И аз съм умен.
— Пък и скромен — рече тя, но сарказмът й беше добронамерен. — Как се казва вуйчо ти?
— Владимир Пешков. Наричаме го Володя.
— Чувала съм за генерал Пешков. Значи ти е вуйчо. С такова семейство защо носиш домашно ушити гащета?
Димка вече се обърка. Тя за пръв път прояви интерес към него, но той не можеше да разбере дали му се възхищава или го презира. Може би просто си се държеше така.
Валентин стана.
— Ела да разгледаме наоколо — каза той на Анна. — Да ги оставим да обсъждат гащетата на Димка.
Протегна ръка. Анна я улови и го остави да я издърпа на крака. После двамата, хванати за ръка, се отправиха навътре в гората.
— Твоят приятел не ме харесва — установи Нина.
— Обаче харесва Анна.
— Тя е хубава.
— Ти си красива — каза Димка тихо. Не го беше планирал: просто го каза. Но беше искрен.
Нина го изгледа умислено, като че го оценяваше повторно. После попита:
— Искаш ли да поплуваме?
Димка не се вълнуваше много от водата, но нямаше търпение да я види по бански. Съблече се: носеше плувки под гащетата.
Нина нямаше бикини, а кафяв найлонов цял бански, но го изпълваше толкова добре, че Димка не остана разочарован. Беше противоположност на стройната Анна. Нина имаше големи гърди и широк ханш, а по шията й имаше лунички. Видя го как я гледа, извърна се и изтича във водата.
Димка я последва.
Беше хапещо студена въпреки слънцето, но Димка се радваше на чувственото усещане. Двамата заплуваха енергично, за да се стоплят. Влязоха навътре в езерото, после се върнаха по-бавно към брега. Спряха наблизо и Димка стъпи на дъното. Водата им беше до кръста. Димка огледа гърдите на Нина. От студената вода зърната й стърчаха и прозираха през банския.
— Престани да зяпаш — каза тя и игриво пръсна вода в лицето му.
Той й отвърна.
— Добре тогава! — рече тя, улови го за главата и опита да го потопи.
Димка се пребори и я хвана през кръста. Двамата се боричкаха във водата. Тялото на Нина беше тежко, но твърдо, и Димка се наслаждаваше. Обгърна я с две ръце и отлепи краката й от дъното. Когато тя почна да рита, да се смее и да се мъчи да се освободи, той я придърпа по-здраво и усети меките й гърди до лицето си.
— Предавам се! — извика тя.
Димка неохотно я пусна. За миг се спогледаха. Димка забеляза в очите й проблясък на желание. Нещо беше променило отношението й към него: водката, съзнанието, че е високопоставен апаратчик, възбудата от играта във водата или може би и трите. Не го беше грижа. Разчете в усмивката й покана и я целуна по устата.
Тя му отвърна с желание.
Димка забрави студената вода и потъна в усещането на устните и езика й, но след няколко минути тя потрепери и каза:
— Хайде да излизаме.
Хвана я за ръка и излязоха от плиткото на сушата. Легнаха един до друг на тревата и започнаха да се целуват отново. Димка докосна гърдите й и се зачуди дали в този ден ще загуби девствеността си.
После ги прекъсна остър глас по мегафон.
— Връщай лодката на пристана! Времето ви изтече!
— Нравствената полиция — промърмори Нина.
Димка се разсмя въпреки разочарованието си.
Вдигна поглед и забеляза малка гумена лодка с външен мотор, която минаваше на стотина метра от брега.
Махна в знак, че е разбрал. Трябваше да задържат лодката два часа. Димка предполагаше, че един подкуп за отговорника би им осигурил продължение, но не беше помислил за това. Наистина, не беше и мечтал, че връзката му с Нина ще се развие толкова бързо.
— Не можем да се върнем без другите — каза Нина, но след миг Валентин и Анна излязоха от гората. Явно са били съвсем наблизо, предположи Димка, и са чули повикването по мегафона.
Момчетата се отдалечиха малко от момичетата и нахлузиха горните си дрехи върху плувките. Димка чу как Анна и Нина разговарят приглушено. Анна говореше настойчиво, а Нина се кикотеше и кимаше в знак на съгласие.
После Анна многозначително погледна Валентин. Явно беше някакъв предварително уговорен сигнал. Валентин кимна и се обърна към Димка.