И в двата случая с кратката кариера на Димка в Кремъл беше свършено. Навярно беше прекалено амбициозна, замаяно си мислеше той. Несъмнено го очакваше по-скромно бъдеще.
Питаше се дали пищната Нина все още ще иска да прекара една нощ с него.
Самолетът кацна в Тбилиси и една по-малка военна машина отведе Димка и Филипов до пистата на брега.
Там ги очакваше Наталия Смотрова от външното министерство. Влажният морски въздух беше накъдрил косите й в малко разгулен маниер.
— Лоши новини от Первухин — съобщи тя, докато ги откарваше от самолета. Михаил Первухин беше съветският посланик в Източна Германия. — Потокът емигранти на запад се е превърнал в наводнение.
Филипов изглеждаше раздразнен, навярно защото не беше получил тази новина преди Наталия.
— За какъв брой говорим?
— Приближава хиляда души на ден.
Димка беше сащисан.
— Хиляда на ден?
Наталия кимна.
— Первухин казва, че източногерманското правителство вече не е стабилно. Страната е пред колапс. Може да има народно въстание.
— Виждаш ли? — обърна се Филипов към Димка. — До това доведе вашата политика.
Димка нямаше отговор.
Наталия мина по крайбрежния път към един залесен полуостров и зави при масивна желязна порта в дълга измазана стена. Сред безупречни морави се издигаше бяла вила с дълъг балкон на горния етаж. До къщата имаше истински голям плувен басейн. Димка никога не беше виждал къща със собствен басейн.
— Той е долу, край морето — каза един пазач на Димка и врътна глава към далечната страна на къщата.
Димка си проправи път през дърветата към каменистия бряг. Войник с полуавтоматичен пистолет го изгледа строго и после му махна да минава.
Намери Хрушчов под една палма. Вторият по сила човек в света беше нисък, дебел, плешив и грозен. Носеше панталони от костюм, придържани с тиранти, и бяла риза с навити ръкави. Седеше на плетен плажен стол, а на малка масичка пред него стояха чаша вода и стъклена гарафа. Явно не правеше нищо.
Погледна Димка и попита:
— Откъде взехте тия гащета?
— Майка ми ги уши.
— И аз би трябвало да си взема гащета.
Димка изговори думите, които беше репетирал:
— Другарю генерален секретар, предлагам Ви незабавно оставката си.
Хрушчов не обърна внимание на това.
— Ще надминем Съединените щати по военна мощ и по икономически ръст през следващите двадесет години — каза той, все едно продължаваха предишен разговор. — Но междувременно как да попречим на по-силния да господства в световната политика и да възпира разпространението на комунизма?
— Не знам — отговори Димка.
— Гледайте сега. Аз съм Съветският съюз — той вдигна каната и бавно наля вода в чашата, докато я напълни до ръба. После подаде каната на Димка. — Вие сте Съединените щати. Сега налейте вода в чашата.
Димка изпълни. Чашата преля и водата се изсипа по бялата покривка.
— Виждате ли? — попита Хрушчов, все едно е доказал нещо. — Когато чашата е пълна, нищо не можете да добавите, без да изпоцапате.
Димка беше озадачен. Зададе очаквания въпрос:
— Какво означава това, Никита Сергеевич?
— Международната политика е като чаша. Нападателните действия от всяка страна наливат вода в нея. Щом прелее, има война.
Димка схвана.
— Когато напрежението е максимално, никой не може да направи и крачка, без да предизвика война.
— Отлично. А американците не желаят война повече от нас. Следователно, ако поддържаме международното напрежение до максимум — пълно до ръба — американският президент е безпомощен. Не може да направи нищо, без да предизвика война, следователно не трябва да прави нищо!
Димка осъзна, че това е блестящо. Показа му как по-слабата сила може да надделее.
— Значи сега Кенеди е безсилен? — попита той.
— Защото следващата му стъпка е войната!
Дали това е бил дългосрочният план на Хрушчов, чудеше се Димка. Или току-що го беше скроил в потвърждение на някакво прозрение? Хрушчов определено беше импровизатор. Но това нямаше значение.
— И така, какво ще правим с берлинската криза? — попита той.