— Направена е пред Хикъри хил, дома им в Маклийн, Вирджиния — обясни Джордж и й подаде снимката.
— Това ми харесва — рече Джаки, докато разучаваше фотографията. — Грижи се за семейството си.
Един самоуверен глас с бостънски акцент попита:
— Кой се грижи за семейството си?
Джордж рязко се обърна и видя, че Боби Кенеди влиза в кабинета. Носеше омачкан светлосив летен костюм. Вратовръзката му беше разхлабена, а яката на ризата — разкопчана. Не беше хубав като по-възрастния си брат, преди всичко заради големите като на заек предни зъби.
Джордж се смути.
— Съжалявам, сър. Мислех, че сте излезли за следобеда.
— Всичко е наред — отговори Боби, макар Джордж да не беше сигурен в искреността му. — Това място принадлежи на американците и те могат да го разглеждат, ако искат.
— Това е майка ми, Джаки Джейкс — каза Джордж.
Боби енергично разтърси ръката й.
— Госпожо Джейкс, имате прекрасен син — каза той и пусна в ход чара си, както винаги, когато разговаряше с гласоподаватели.
Лицето на Джаки потъмня от смущение, но тя незабавно отговори:
— Благодаря Ви. И Вие имате няколко — току-що ги видях на снимката.
— Четири момчета и три момичета. Всички са чудесни и казвам това съвършено обективно.
Всички се разсмяха.
— Удоволствие беше да се запозная с Вас, госпожо Джейкс. Идвайте по всяко време да ни видите.
Макар и любезни, тези думи определено бяха сбогуване и Джордж и майка му излязоха от кабинета.
Тръгнаха по коридора към асансьора.
— Неловко, но Боби беше любезен — рече Джаки.
— Освен това беше и планирано — ядно отвърна Джордж. — Боби никога не подранява. Денис преднамерено ни подведе. Искаше да изглеждаме нагли.
Майка му го потупа по ръката.
— Ако това е най-лошото, което ни се случи днес, значи сме добре.
— Не знам — Джордж си припомни обвинението на Верина, че работата му е козметична. — Как мислиш, дали ролята ми тук не е единствено да показвам, че Боби се вслушва в негрите, докато той всъщност не го прави?
Джаки се замисли.
— Може би.
— Може да съм по-полезен, ако работя за Мартин Лутър Кинг в Атланта.
— Разбирам как се чувстваш, но мисля, че би трябвало да останеш тук.
— Знаех, че ще кажеш това.
Джордж изпрати майка си на излизане от сградата.
— Как е апартаментът ти? — попита тя. — Следващия път трябва да го видя.
— Прекрасен е — Джордж беше наел горния етаж на висока и тясна викторианска къща в квартала на Капитолийския хълм. — Ела в неделя.
— Значи мога да ти приготвя вечеря в твоята кухня?
— Какво мило предложение.
— Ще се запозная ли с приятелката ти?
— Ще поканя Норин.
Целунаха се за довиждане. Джаки щеше да вземе влака до дома си в „Принц Джордж Каунти“ в Мериленд. Преди да си тръгне, тя каза:
— Запомни. Има хиляда умни младежи, които са готови да работят за Мартин Лутър Кинг. Но има само един негър, който седи в кабинета до този на Боби Кенеди.
„Права е“, рече си Джордж. „Обикновено е права“.
Когато се върна в кабинета, не каза нищо на Денис, а седна на бюрото си и написа за Боби доклад за интеграцията на училищата.
В пет следобед Боби и сътрудниците му скочиха в лимузините за кратко пътуване до Белия дом, където по програма Боби трябваше да се срещне с президента. За пръв път Джордж беше взет на среща в Белия дом и се питаше дали това е знак, че вече му имат по-голямо доверие, или просто срещата е маловажна.
Влязоха в Западното крило и отидоха в Кабинета. Беше дълга стая с четири високи прозореца на едната стена. Двадесетина стола, тапицирани с тъмносиня кожа, бяха наредени около прилична на ковчег маса. Джордж сериозно си помисли, че в тази стая се вземат решения, които разтърсват света.
Минаха петнадесет минути, а от президента Кенеди нямаше и следа. Денис се обърна към Джордж:
— Би ли отишъл да провериш дали Дейв Пауърс знае, че сме тук?
Пауърс беше личният асистент на президента.
— Разбира се — отговори Джордж. Седем години в Харвард, а съм момче за всичко, рече си той.
Преди срещата с Боби, президентът трябваше да се отбие на коктейла за знаменитости, които го подкрепяха. Джордж отиде в основния корпус на сградата и се насочи към източника на шума. Под масивните канделабри в Източната стая вече втори час стотина гости пиеха. Джордж помаха на родителите на Верина, Пърси Марканд и Бейб Лий, които разговаряха с човек от Националния комитет на Демократическата партия.