Делеше апартамент с още две чернокожи момичета, но нямаше много общо с тях. И двете бяха секретарки и се интересуваха главно от мода и кино.
Мария беше свикнала да е изключение. В колежа й нямаше много чернокожи момичета, а в юридическия факултет — нито едно. Сега беше единствената чернокожа жена в Белия дом, ако не се броят чистачките и готвачките. Не се оплакваше: всички бяха дружелюбни. Но беше самотна.
Сутринта след срещата с Джордж проучваше някаква реч на Фидел Кастро в търсене на полезна информация, която пресслужбата да използва, когато телефонът й иззвъня и един мъжки глас попита:
— Би ли искала да поплуваш?
Плоският бостънски акцент й беше познат, но не се досещаше чий е.
— Кой се обажда?
— Дейв.
Беше Дейв Пауърс, личният асистент на президента, наричан понякога Първият приятел. Мария беше разговаряла с него няколко пъти. Като повечето хора в Белия дом, той беше дружелюбен и очарователен.
Но сега Мария се изненада.
— Къде?
— Тук, в Белия дом, разбира се — отговори той през смях.
Мария си спомни, че има плувен басейн в Западната галерия, между Белия дом и Западното крило. Никога не го беше виждала, но знаеше, че е построен за президента Рузвелт. Чувала беше, че президентът Кенеди обича да плува поне веднъж дневно, понеже водата облекчаваше напрежението в болния му гръб.
— Ще има и други момичета — добави Дейв.
Мария първо помисли за косата си. Почти всички чернокожи жени чиновнички носеха кичури изкуствена коса или перука на работа. И чернокожите, и белите смятаха, че естественият вид на косите на черните просто не е делови. Днес Мария носеше голям кок с изкуствени кичури, умело вплетени в собствените й коси, които бяха изправени с химикали, за да наподобяват гладката права текстура на косите на белите жени. Не беше тайна — щеше да е очевидно за всяка чернокожа жена, която я зърнеше. Но един бял мъж като Дейв нямаше и да забележи.
Как би могла да иде да плува? Ако косите й се навлажняха, щяха да се разбъркат непоправимо.
Беше прекалено смутена да каже какъв е проблемът, но бързо намисли извинение.
— Нямам бански костюм.
— Ние имаме — отговори Дейв. — Ще те взема на обед. — И затвори.
Мария погледна часовника си. Беше дванадесет без десет.
Какво щеше да прави? Дали щяха да й позволят да се спусне внимателно откъм плиткия край и да опази косите си сухи?
Осъзна, че е задавала единствено неправилни въпроси. Наистина й беше нужно да знае защо е поканена и какво може да се очаква от нея — и дали президентът ще е там.
Погледна жената на съседното бюро. Нели Фордам не беше омъжена и работеше в Белия дом от десетилетие. Намекваше, че преди години е имала разочарование в любовта. Помагаше на Мария от самото начало. Сега изглеждаше любопитна.
— „Нямам бански костюм“? — цитира я тя.
— Поканена съм в президентския басейн — отговори Мария. — Трябва ли да ида?
— Разбира се! Стига да ми разкажеш всичко, когато се върнеш.
Мария сниши глас.
— Той каза, че ще има и други момичета. Мислиш ли, че и президентът ще е там?
Нели се огледа, но никой не ги чуваше.
— Джак Кенеди обича ли да плува, заобиколен от хубави момичета? — попита тя. — Няма награди за отговора на този въпрос.
Мария още не беше сигурна дали да иде. После си спомни как Лари Мохини я нарече айсберг. Това я жегна. Не беше айсберг. Беше девствена на двадесет и пет години, понеже никога не беше срещала мъж, на когото да поиска да се отдаде телом и духом, но не беше фригидна.
Дейв Пауърс се появи на вратата и попита:
— Идваш ли?
— Да, по дяволите.
Дейв я поведе покрай аркадата в края на Розовата градина към входа на басейна. В същото време дойдоха още две момичета. Мария ги беше виждала и преди, винаги заедно: и двете бяха секретарки в Белия дом. Дейв ги представи.
— Запознай се с Дженифър и Джералдин, известни като Джени и Джери.
Момичетата отведоха Мария в съблекалнята, където бяха накачени десетина бански костюма. Джени и Джери се съблякоха бързо. Мария забеляза, че и двете имат съвършени фигури. Не виждаше често голи бели момичета. Макар да бяха блондинки, пубисното им окосмяване беше тъмно и спретнато оформено в триъгълник. Мария се зачуди дали го подрязват с ножица. Никога не се беше замисляла да направи това.
Всички бански костюми бяха цели и памучни. Мария се отказа от по-ярките цветове и се спря на скромно тъмносиньо. Сетне последва Джени и Джери към басейна.