Три стени бяха изрисувани с карибски сцени, палми и кораби. Четвъртата беше огледална и Мария провери отражението си. Рече си, че не е твърде дебела, с изключение на дупето, което беше възголямо. Морскосиньото стоеше добре на тъмнокафявата й кожа.
Дейв седеше на ръба на басейна бос и с навити крачоли и пляскаше с крака във водата. Джени и Джери подскачаха наоколо, приказваха и се смееха. Мария седна срещу Дейв и потопи стъпала. Басейнът беше топъл като вана.
След минута се появи президентът и сърцето на Мария заби по-бързо.
Носеше обичайния тъмен костюм с бяла риза и тясна вратовръзка. Застана на ръба и се усмихна на момичетата. Мария долови лимоновия полъх от парфюма му 4711.
— Имате ли нещо против да се присъединя към вас? — попита той, все едно басейнът беше техен, а не негов.
— Моля, елате! — отговори Джени. Двете с Джери не бяха изненадани да го видят и Мария предположи, че не за пръв път плуват с президента.
Той влезе в съблекалнята и се върна със сини плувки. Беше строен и загорял, в отлична форма за мъж на четиридесет и четири, навярно благодарение на многото плаване с яхтата в Хаянис порт до Кейп Код, където имаше ваканционна къща. Седна на ръба и с въздишка се отпусна във водата.
Поплува няколко минути. Мария се чудеше какво би казала майка й. Мама не би одобрила дъщеря й да плува с женен мъж, ако той не е самият президент. Но сигурно нищо лошо не можеше да се случи тук, в Белия дом, пред Дейв Пауърс и Джени и Джери.
Президентът доплува до нея.
— Как се справяш в пресслужбата, Мария? — попита той, все едно това беше най-важният въпрос на света.
— Добре, благодаря, сър.
— Пиер добър началник ли е?
— Много добър. Всички го харесваме.
— И аз го харесвам.
От толкова близо Мария виждаше ситните бръчици в ъгълчетата на очите и устата му и сивото, което изпъстряше тук-там гъстата му червеникавокестенява коса. Очите му не бяха съвсем сини, а по-скоро лешникови.
Знае, че го разглеждам, каза си тя, и няма нищо против. Може би е свикнал. Може би му харесва. Той се усмихна и попита:
— Каква работа вършиш?
— Смесена — тя се чувстваше изключително поласкана. Може би той просто се държеше любезно, обаче изглеждаше искрено заинтересуван от нея. — Предимно правя проучвания за Пиер. Тази сутрин преглеждах една реч на Кастро.
— По-добре ти, отколкото аз. Речите му са дълги!
Мария се разсмя. Някъде в дъното на ума й един глас се обади: Президентът се шегува с мен за Фидел Кастро! В плувен басейн!
— Понякога Пиер иска от мен да напиша съобщение за пресата и това ми харесва най-много.
— Кажи му да ти възлага писането на повече съобщения. Добра си в това.
— Благодаря Ви, господин президент. Не мога да Ви кажа колко много означава това за мен.
— От Чикаго си, нали?
— Да, сър.
— Къде живееш сега?
— В Джорджтаун. Деля апартамента с две момичета, които работят в Държавния департамент.
— Звучи добре. Е, радвам се, че си се устроила. Ценя работата ти и знам, че Пиер също я цени.
Обърна се и заговори с Джени, но Мария не чуваше какво казва. Беше твърде развълнувана. Президентът помнеше името й, знаеше, че е от Чикаго; имаше високо мнение за работата й. И беше толкова привлекателен. Така леко й беше, че можеше да се понесе до луната.
Дейв погледна часовника си и обяви:
— Дванадесет и тридесет, господин президент.
Мария не можеше да повярва, че е била тук половин час. Стори й се като две минути. Но президентът излезе от басейна и отиде в съблекалнята.
Трите момичета излязоха.
— Вземете си сандвичи — предложи Дейв. Всички отидоха на масата. Мария опита да хапне нещо — беше обедната им почивка — но стомахът й се беше свил съвсем. Изпи бутилка сладка газирана напитка.
Дейв си отиде и трите момичета се преоблякоха в дрехите си за работа. Мария се погледна в огледалото. Косата й беше леко влажна, но всичко си беше на мястото.
Взе си довиждане с Джени и Джери и се върна в пресслужбата. На бюрото й имаше дебел доклад за здравеопазването и бележка от Селинджър, в която искаше резюме в две страници до час.
Срещна погледа на Нели, която попита:
— Е? За какво беше всичко?
Мария се позамисли за миг и отговори: — Нямам представа.