Джордж Джейкс получи съобщение да се отбие при Джоузеф Хюго в главната квартира на ФБР. Хюго сега работеше като личен асистент на директора Дж. Едгар Хувър. В съобщението се казваше, че ФБР разполага с важна информация за Мартин Лутър Кинг, която Хюго иска да сподели с екипа на главния прокурор.
Хувър ненавиждаше Мартин Лутър Кинг. В Бюрото нямаше и един чернокож агент. Хувър мразеше и Боби Кенеди. Той мразеше много хора.
Джордж се замисли дали да не откаже. Последното, което му се щеше, беше да разговаря с гадината Хюго, който беше предал движението за граждански права и лично Джордж. От време на време ръката го болеше от счупването в Атланта, което Хюго беше наблюдавал, докато си бъбреше с полицаите и пушеше.
От друга страна, ако новините бяха лоши, той искаше да ги узнае пръв. Може би ФБР беше хванало Кинг в извънбрачна афера или нещо подобно. Джордж би приветствал възможността да се справи с разпространението на всяка негативна информация за движението за граждански права. Не желаеше някой като Денис Уилсън да пусне мълвата. По тази причина се налагаше да се срещне с Хюго и навярно да изтърпи злорадстването му.
Главната квартира на ФБР се намираше на друг етаж в Министерството на правосъдието. Джордж намери Хюго в малко кабинетче до седалището на директора. Хюго имаше къса подстрижка като всички от Бюрото и носеше прост сив костюм с бяла найлонова риза и морскосиня вратовръзка. На бюрото му лежаха пакет ментолови цигари и папка.
— Какво искаш? — попита Джордж.
Хюго се ухили. Не можеше да прикрие задоволството си.
— Един от съветниците на Мартин Лутър Кинг е комунист.
Джордж беше потресен. Това обвинение можеше да опетни цялото движение за граждански права. Изстина от притеснение. Човек никога не можеше да докаже, че някой не е комунист и все пак истината почти не беше от значение: само намекът беше смъртоносен. Подобно на обвинението във вещерство през Средновековието, това беше лесен начин за подклаждане на омраза сред глупавите и невежи хора.
— Кой е този съветник? — попита той.
Хюго погледна в папката, все едно да поосвежи паметта си.
— Стенли Левинсън.
— Не ми звучи като негърско име.
— Евреин е — отговори Хюго, извади снимка от папката и му я подаде.
Джордж видя обикновено бяло лице с редееща коса и големи очила. Мъжът беше с папийонка. Джордж се беше срещал с Кинг и хората му в Атланта и никой не приличаше на този човек.
— Сигурен ли си, че работи за Конференцията на християнските водачи от Юга?
— Не казах, че работи за Кинг. Той е адвокат в Ню Йорк. Освен това е успял бизнесмен.
— В какъв смисъл тогава е „съветник“ на доктор Кинг?
— Помогна с издаването на книгата му и го предпази от съдебно преследване за неплащане на данъци в Алабама. Не се срещат често, но разговарят по телефона.
Джордж се изправи на стола.
— Как бихте могли да знаете подобно нещо?
— Източници — мъгляво отговори Хюго.
— Значи, твърдиш, че доктор Кинг понякога телефонира на нюйоркски адвокат и получава съвети по данъчни и издателски въпроси.
— От един комунист.
— Откъде знаеш, че е комунист?
— Източници.
— Какви източници?
— Ние не можем да разкриваме самоличността на нашите осведомители.
— Пред главния прокурор можете.
— Ти не си главният прокурор.
— Знаеш ли номера на картата на Левинсън?
— Моля? — Хюго се сащиса за миг.
— Членовете на Комунистическата партия имат карти, както знаеш. Всяка карта си има номер. Кой е номерът на картата на Левинсън?
Хюго се престори, че търси.
— Не мисля, че е в тази папка.
— Значи не можеш да докажеш, че Левинсън е комунист.
— Ние не се нуждаем от доказателство — отвърна Хюго, показвайки признаци на раздразнение. — Няма да го преследваме. Просто информираме главния прокурор за подозренията си, както сме длъжни да правим.
Джордж повиши глас:
— Вие очерняте името на доктор Кинг с твърдението, че се е съветвал с комунист, и не предлагате каквито и да било доказателства?
— Прав си — изненадващо отговори Хюго. — Нужни са ни повече доказателства. Затова ще помолим телефонът на Левинсън да се подслушва. — Главният прокурор трябваше да разреши подслушването. — Тази папка е за теб. — Хюго подаде папката.
Джордж не я взе.
— Ако подслушвате Левинсън, ще чуете някои от обажданията на доктор Кинг.