Срещу вратата имаше два високи прозореца със светлосини завеси. Отляво на Мария имаше камина, а пред нея върху килим в цвета на завесите имаше диван. Над полицата бяха накачени картини, които изглеждаха изтънчени и интелигентни като самата Джаки. В другия край покривките на леглото и балдахинът също си подхождаха, както и покривката на помощната масичка в ъгъла. Мария не беше виждала подобна стая даже в списанията.
Но си мислеше: Защо той я нарича „спалнята на госпожа Кенеди“? Не спеше ли и той тук? Голямото двойно легло беше разделено на две отделни половини и Мария си спомни, че президентът трябва да спи на твърдо заради гърба.
Заведе я до прозореца и двамата погледнаха навън. Мека привечерна светлина обливаше Южната морава и фонтана, където понякога си играеха децата на семейство Кенеди.
— Толкова е красиво — каза Мария.
Той положи ръка на рамото й. За пръв път я докосваше и тя потрепери от вълнение. Помириса парфюма му, беше достатъчно близо да долови розмарина и мускуса под цитрусовия аромат. Той я гледаше с онази толкова съблазнителна лека усмивка.
— Това е една много уединена стая — продума той.
Тя го погледна в очите и прошепна:
— Да.
Чувстваше дълбока близост с него, все едно го познаваше цял живот, все едно знаеше вън от всяко съмнение, че може да му се довери и да го обича без предел. За миг виновно си помисли за Джордж Джейкс. После го отпъди от ума си.
Президентът положи другата си ръка на другото рамо и нежно я побутна назад. Когато краката й докоснаха леглото, тя седна.
Той я побутна още назад, докато тя се облегна на лакти. Продължаваше да я гледа в очите, докато разкопчаваше блузата й. За миг тя се засрами от евтините златисти копчета в тази неизразимо елегантна стая. После той сложи ръце на гърдите й.
Внезапно тя намрази найлоновия сутиен, който стоеше между нейната кожа и неговата. Бързо разкопча останалите копчета, измъкна се от блузата, пресегна се зад гърба си да разкопчае сутиена и също го захвърли. Той загледа с обожание гърдите й, после ги взе в меките си ръце, погали ги нежно в началото, после ги стисна силно.
Пресегна се под плисираната пола и събу гащичките й. Прииска й се да се беше досетила да оформи триъгълника си като Джени и Джери.
Той дишаше тежко. Тя също. Той разкопча панталоните си, захвърли ги и после легна върху нея.
Винаги ли ставаше толкова бързо? Не знаеше.
Той леко проникна в нея. После усети съпротива и спря.
— Не си ли го правила преди? — изненада се той.
— Не.
— Добре ли си?
— Да — тя беше повече от добре. Беше щастлива, изпълнена с желание, копнееща.
Той натисна по-нежно. Нещо поддаде и тя изпита остра болка. Не можа да сподави един тих вик.
— Добре ли си? — пак попита той.
— Да — не искаше той да спира.
Той продължи със затворени очи. Тя разучаваше лицето му, съсредоточеното изражение, усмивката на задоволство. После той въздъхна с удоволствие и всичко свърши.
Изправи се и вдигна панталоните си.
Усмихна се и каза:
— Банята е там — посочи една врата в ъгъла, после се закопча.
Внезапно Мария се засрами, легнала и разкрила голотата си. Бързо се изправи. Грабна блузата и сутиена, наведе се да вземе гащичките и изтича в банята.
Погледна в огледалото и каза:
— Какво се случи?
„Изгубих девствеността си“, рече си тя. „Направих го с един чудесен мъж. Който по случайност е президент на Съединените щати. Приятно ми беше“.
Облече се, после оправи грима си. За щастие, той не беше разбъркал косите й.
„Това е банята на Джаки“, рече си тя гузно, и внезапно й се прииска да си тръгне.
Спалнята беше празна. Отиде до вратата, после се обърна и погледна леглото. Осъзна, че той не я беше целунал нито веднъж.
Отиде в Западнта дневна. Президентът седеше сам, с крака върху масичката за кафе. Дейв и момичетата си бяха тръгнали и бяха оставили поднос с празни чаши и останките от закуските. Кенеди изглеждаше отпуснат, все едно не беше станало нищо важно. Това ежедневие ли беше за него?
— Искаш ли да хапнеш нещо? — попита той. — Кухнята е ето там.
— Не, благодаря, господин президент.
После си помисли: той току-що ме чука, а аз го наричам господин президент.
Той се изправи.
— При Южния портик те чака кола, която ще те отведе у дома.
Изпрати я до главния салон.
— Добре ли си? — попита я за трети път.