Не след дълго се преместваха в спалнята. Това беше най-любимото място на Мария в целия свят. Имаше легло със син балдахин, два стола пред истински огън и камари книги, списания и вестници навсякъде.
Чувстваше, че може да живее весело в тази стая до края на дните си.
Той нежно я беше научил да прави орален секс. Тя се оказа енергична ученичка. Обикновено той искаше това, когато дойдеше. Често нямаше търпение, желаеше го почти отчаяно и в това имаше нещо възбуждащо. Но Мария го харесваше най-много после, когато се отпускаше и ставаше по-топъл и обичлив.
Понякога пускаше плоча. Харесваше Синатра, Тони Бенет и Пърси Марканд. Никога не беше чувал за Миракълс или Шайърлес.
В кухнята винаги имаше студена вечеря: пиле, скариди, сандвичи, салата. След като се нахранеха, те се събличаха и отиваха в банята.
Мария седна в противоположния край на ваната. Той сложи две патета във водата и каза:
— Обзалагам се на четвърт долар, че моето пате е по-бързо от твоето — с бостънския си акцент казваше „четвът“ като англичанин, без „р“.
Тя взе едно пате. Най-много го обичаше, когато беше такъв: игрив, весел, като дете.
— Добре, господин президент, но нека го направим цял долар, ако ти стиска.
— Не мога да си позволя да загубя долар — разсмя се той. Но беше чувствителен и разбра, че тя не е в добро настроение. — Какво има?
— Не знам — отговори тя и сви рамене. — Обикновено не ти говоря за политика.
— Защо не? Политиката е моят живот, твоят също.
— Преследват те по цял ден. Времето, което прекарваме заедно, е за отпускане и забавление.
— Направи изключение — той вдигна стъпалото й, което лежеше до бедрото му във водата, и погали пръстите й. Тя си знаеше, че има красиви стъпала и винаги си лакираше ноктите. — Нещо те е ядосало — тихо каза той. — Кажи ми какво.
Когато я гледаше така сериозно с лешниковите си очи и кривата усмивка, Мария беше безпомощна.
— Онзи ден дядо ми беше арестуван, задето опита да се регистрира като гласоподавател.
— Арестуван? Не могат да направят това. Какво беше обвинението?
— Безделничество.
— О. Това е станало някъде в Юга.
— Голгота, Алабама; родния му град — тя се поколеба, но реши да му каже цялата истина, въпреки че можеше да не му хареса. — Искаш ли да знаеш какво каза той, когато излезе от затвора?
— Какво?
— Казал: „С президента Кенеди в Белия дом мислех, че мога да гласувам, но май съм сбъркал“. Така ми каза баба.
— По дяволите — отговори президентът. — Той ми е повярвал, а аз го предадох.
— Май той така мисли.
— А ти какво мислиш, Мария? — той продължаваше да гали пръстите на крака й.
Тя отново се замисли и се вгледа в тъмното си стъпало в неговата бяла ръка. Боеше се, че разговорът може да стане ожесточен. Той беше докачлив и за най-малкия намек, че е неискрен или неверен, или пък не е спазил обещанията си като политик. Ако го притиснеше прекалено, можеше да прекрати връзката им. А тогава тя щеше да умре.
Но трябваше да е честна. Пое дълбоко дъх и опита да запази спокойствие.
— Доколкото виждам, въпросът не е сложен — поде тя. — Южняците постъпват така, защото могат. Законът такъв, какъвто е, им позволява да се измъкнат въпреки Конституцията.
— Не напълно — прекъсна я той. — Брат ми Боб увеличи броя на делата, заведени от Министерството на правосъдието за нарушаване на избирателните права. С него работи един умен млад адвокат негър.
Тя кимна.
— Джордж Джейкс. Познавам го. Но това, което те правят, не е достатъчно.
Той вдигна рамене.
— Не мога да отрека.
Тя продължи.
— Всички са съгласни, че трябва да променим закона с нов Акт за Гражданските права. Много хора са на мнение, че си го обещал по време на предизборната кампания. И… никой не разбира защо още не си го направил — тя прехапа устни, после рискува докрай. — Аз също.
Лицето му стана по-сурово.
Тя незабавно съжали за откровеността.
— Не се гневи — помоли го тя. — За нищо на света не бих те ядосала, но ме попита и исках да съм честна. — Очите й се насълзиха. — А бедният ми дядо прекара цяла нощ в затвора, в най-хубавия си костюм.
Той се усмихна насила.
— Не съм сърдит, Мария. Поне не на теб.