Джордж осъзна, че мисията му е обречена. Кинг беше напълно искрен. Нямаше изгледи да промени отношението му.
Той се изправи.
— Благодаря, че отделихте от времето си да обясните Вашата гледна точка. Оценявам това, оценява го и главният прокурор.
— Бог да ви благослови — рече Кинг.
Джордж и Верина излязоха от кабинета и тръгнаха навън. Без да разговарят, влязоха в нейната кола.
— Ще те оставя в хотела ти — каза Верина.
Джордж кимна. Мислеше върху думите на Кинг. Не му се говореше.
Пътуваха мълчаливо, докато Верина спря пред входа на хотела.
— Е? — попита тя.
— Кинг ме накара да се срамувам от себе си — отговори Джордж.
— Това правят проповедниците — каза майка му. — Това им е работата. Добре е за теб.
Наля му мляко и му даде парче кекс. Джордж не ги искаше.
Беше й разказал цялата история, докато седеше в кухнята й.
— Беше толкова силен. Разбере ли кое е правилно, прави го, независимо от всичко.
— Не го поставяй твърде високо — отвърна Джаки. — Никой не е ангел, особено ако е мъж.
Беше късен следобед и тя още беше облечена в работните си дрехи — семпла черна рокля и ниски обувки.
— Как беше Верина?
— Ще ми се да можеше да я видиш с това палто с черната кожена яка.
— Изведе ли я?
— Вечеряхме — не я беше целунал за лека нощ.
Съвсем изненадващо Джаки каза:
— Харесва ми тази Мария Самърс.
Джордж се удиви.
— Откъде я познаваш?
— Членува в клуба — Джаки оглавяваше цветнокожия персонал в Университетския дамски клуб. — Няма много черни членове, така че разговаряме, естествено. Тя спомена, че работи в Белия дом, аз й разказах за теб и осъзнахме, че двамата вече се познавате. Има хубаво семейство.
На Джордж му стана забавно.
— Това пък откъде го знаеш?
— Доведе родителите си на обяд. Баща й е голям адвокат в Чикаго. Познава тамошния кмет Дейли. — Дейли беше известен поддръжник на Кенеди.
— Ти знаеш за нея повече от мен!
— Жените слушат. Мъжете говорят.
— И аз харесвам Мария.
— Добре — Джаки се умисли и си спомни първоначалната тема на разговора. — Какво каза Боби Кенеди, когато ти се върна от Алабама?
— Ще одобри подслушването на Левинсън. Това означава, че ФБР ще чува някои от телефонните разговори на доктор Кинг.
— Колко важно е това? Всичко, което Кинг прави, е предназначено да стане обществено достояние.
— Федералните може да узнаят предварително какво ще прави Кинг. Ако го направят, ще подсказват на сегрегационистите, които ще могат да планират и да намерят как да подкопаят стореното от Кинг.
— Лошо е, но не е краят на света.
— Мога да подскажа на Кинг за подслушването. Да кажа на Верина да го предупреди да внимава какво казва по телефона на Левинсън.
— Така ще предадеш доверието на колегите си от службата.
— Тъкмо това ме тревожи.
— Всъщност може да се наложи да си подадеш оставката.
— Именно. Защото ще се чувствам предател.
— Освен това, те могат да открият за подсказването и когато се поогледат за възможната изкупителна жертва, ще видят едно черно лице в стаята — твоето.
— А може би трябва да го направя, ако това е правилно.
— Ако напуснеш, Джордж, няма да има черно лице във вътрешния кръг на Боби Кенеди.
— Знаех си, че ще кажеш да си мълча и да остана.
— Тежко е, но — да, мисля, че трябва да останеш.
— И аз така мисля — каза Джордж.
12.
Живееш в изумителна къща — каза Бийп Дюър на Дейв Уилямс.
Дейв беше на тринадесет, живееше тук откакто се помнеше и всъщност никога не беше обръщал внимание на къщата. Вдигна поглед към тухлената фасада откъм градината с правилните редове джорджиански прозорци.
— Изумителна ли? — отвърна той.
— Толкова е стара.
— Мисля, че е от осемнадесети век. Значи е само на около двеста години.
— Само! — засмя се тя. — В Сан Франциско нищо не е на двеста години! Къщата се намираше на улица „Грейт Питър“ в Лондон, на няколко минути пеш от Парламента. Повечето къщи в квартала бяха от осемнадесети век и Дейв смътно знаеше, че са били построени за членовете на Парламента и перовете, които трябвало да присъстват в Камарата на общините и Камарата на лордовете. Бащата на Дейв, Лойд Уилямс, беше депутат.