— Не! — изкрещя тя.
— Помисли си. Помисли един ден. Една седмица.
— Не!
Крещеше отказа си с цяло гърло, а той се държеше все едно боязливо се прави на неохотна.
— Пак ще си поговорим! — рече той с усмивка.
— Не! Никога! Никога! Никога! — викна Ребека и избяга от стаята.
Всички стояха на отворената врата на кухнята и изглеждаха уплашени.
— Какво? Какво стана? — попита Бернд.
— Не иска развод — изплака Ребека. — Казва, че ме обича. Иска да почнем отначало, да си дадем още един шанс!
— По дяволите, ще го удуша — отвърна Бернд.
Но не стана нужда да го удържат. В същия миг чуха входната врата да се затръшва.
— Отиде си — рече Ребека. — Слава Богу.
Бернд я прегърна и тя зарови лице в рамото му.
— Е — с треперещ глас подзе Карла. — Не очаквах това.
Вернер извади патроните от пистолета.
— Не е свършило — каза баба Мод. — Ханс ще се върне. Офицерите от ЩАЗИ не вярват, че обикновените хора могат да им казват не.
— И са прави — додаде Вернер. — Ребека, трябва да тръгнете днес.
Тя се откъсна от прегръдката на Бернд.
— О, не. Днес?
— Веднага — настоя баща й. — Намирате се в страшна опасност.
— Прав е — каза Бернд. — Ханс може да се върне с подкрепления. Сега трябва да направим онова, което планирахме за утре сутрин.
— Добре — съгласи се Ребека.
Ребека и Бернд изтичаха нагоре към стаята си. Бернд си сложи черния кадифен костюм с бяла риза и черна вратовръзка, все едно отива на погребение. Ребека също се облече изцяло в черно. И двамата обуха черни гуменки. Изпод леглото Бернд измъкна навитото въже за пране, което беше купил миналата седмица. Преметна го през тялото си като патрондаш, после облече кафяво кожено яке, за да го прикрие. Ребека наметна тъмно късо палто над черното си поло и панталони.
Готови бяха само за няколко кратки минути.
Семейството ги очакваше в салона. Ребека прегърна и целуна всички. Лили плачеше.
— И да не ви убият — изхлипа тя.
Бернд и Ребека нахлузиха черни кожени ръкавици и се отправиха към вратата.
Помахаха още веднъж на семейството и излязоха.
Вали ги следваше от разстояние.
Искаше да види как ще го направят. Не бяха разкрили плана си пред никого, дори пред семейството. Мама казваше, че единственият начин да се опази тайна е да не се казва на никого. Двамата с татко бяха много твърди по този въпрос и Вали мислеше, че това се дължи на загадъчните преживявания през войната, които те никога не обясняваха.
Вали беше казал на всички, че ще свири на китара в стаята си. Вече имаше електрическа китара. Ако не чуваха шум, домашните щяха да решат, че се упражнява на изключен инструмент.
Измъкна се през задната врата.
Ребека и Бернд вървяха хванати за ръка. Крачеха отривисто, но не толкова бързо, че да привличат внимание. Беше осем и половина и утринната мъгла започна да се вдига. Вали можеше лесно да следи двете фигури. Въжето за пране издуваше рамото на Бернд. Двамата не поглеждаха назад, а Вали вървеше безшумно с гуменките. Забеляза, че те също са обути с гуменки и се запита защо.
Вали беше развълнуван и уплашен. Каква удивителна сутрин. За малко да падне, когато татко измъкна онова чекмедже и извади отвътре пистолет, по дяволите. Старецът беше готов да застреля Ханс Хофман! Май в крайна сметка не беше чак такъв изветрял глупак.
Вали се страхуваше за любимата си сестра. Можеха да я убият през следващите няколко минути. Но и се вълнуваше. Ако тя успее да избяга, значи може и той.
Вали не се отказваше от решението да избяга. След като не послуша баща си и отиде в клуб Минезенгер въпреки заповедта му, изобщо нямаше неприятности: татко каза, че унищожаването на китарата е достатъчно наказание. Ала Вали все пак страдаше под властта на двама тирани, Вернер Франк и генералния секретар Валтер Улбрихт, и възнамеряваше да се отърве и от двамата при първа възможност.
Ребека и Бернд стигнаха до една улица, която водеше право до Стената. В далечния край се виждаха двама граничари, които потропваха с ботуши заради утринния хлад. На раменете им бяха преметнати съветски автомати с кръгли пълнители ППШ-41. Вали не виждаше възможност някой да се прехвърли през Стената пред погледите на тези двамата.
Но Ребека и Бернд свърнаха от улицата и влязоха в едно гробище.