Виждаше, че Бернд и Ребека са безнадеждно уязвими. Полицаите щяха да ги забележат всеки момент. Те никога не се колебаеха да застрелят бегълците. Намираха се наблизо, на петдесетина стъпки. И двамата бегълци щяха да бъдат надупчени с куршумите на автоматите за секунди.
Освен ако нещо не разсееше полицаите.
Не бяха много по-големи от Вали. Той беше на шестнадесет, те изглеждаха двадесетинагодишни. Озъртаха се объркано, току-що запалените цигари висяха между устните им. Не можеха да разберат защо една плоча се е разбила и два камъка са били хвърлени.
— Свине! — викна Вали. — Лайнари! Майките ви са пачаври!
Тогава те го видяха. Беше на стотина метра от тях и се виждаше, въпреки мъглата. Щом го съгледаха, те тръгнаха към него.
Той заотстъпва.
Те хукнаха.
Вали се обърна и побягна.
На вратата на гробището погледна назад. Единият беше спрял, несъмнено давайки си сметка, че не бива да напускат поста си при Стената, за да гонят някой, който само е хвърлял камъни. Още не бяха стигнали дотам да се чудят защо му е на някой да прави нещо толкова смахнато. Вторият полицай приклекна и насочи автомата си.
Вали се плъзна в гробището.
Бернд преметна въжето за пране около един тухлен комин, затегна го и върза здрав възел.
Ребека лежеше върху билото на покрива, гледаше надолу и дишаше тежко. Видя как единият полицай търчи през улицата след Вали, а Вали бяга през гробището. Вторият се връщаше на поста, но за щастие продължи да гледа назад към колегата си. Ребека не знаеше дали да изпитва облекчение, или ужас, задето брат й рискува живота си, за да отклони вниманието на полицаите през следващите няколко съдбоносни секунди.
Погледна от другата страна, в свободния свят. На отсрещния тротоар на „Бернауерщрасе“ мъж и жена я наблюдаваха и разговаряха развълнувано.
Хванал въжето, Бернд седна и се плъзна по задник по западния склон на покрива към ръба. После преметна въжето два пъти около гърдите си под мишниците и остави дълга опашка от петдесетина стъпки. Вече можеше да се наведе през ръба, придържан от въжето, завързано за комина.
Върна се при Ребека и обкрачи билото на покрива.
— Седни изправена — каза той. Омота свободния край на въжето около нея и завърза възел. Стисна го здраво в облечените си е кожени ръкавици длани.
Ребека погледна Източен Берлин за последен път. Видя как Вали чевръсто се прехвърля през оградата в далечния край на гробището. Фигурата му прекоси улицата и изчезна в някаква алея. Полицаят се отказа и се върна.
После случайно погледна нагоре към покрива на жилищната сграда и зина от изумление.
Несъмнено беше видял Ребека. Двамата с Бернд бяха кацнали на върха на покрива и се виждаха ясно на фона на небето.
Полицаят извика и посочи, после побягна.
Ребека се претърколи през билото и бавно се плъзна по покрива, докато гуменките й докоснаха улука отпред.
Тя чу автоматичен откос.
Бернд стоеше прав до нея, омотан в завързаното за комина въже.
Ребека усети как той поема тежестта й.
„Започна се“, рече си тя.
Търкулна се през улука, плъзна се и увисна във въздуха.
Въжето обтягаше болезнено гръдния й кош над гърдите. Тя увисна за миг, после Бернд отпусна въжето и тя започна да се спуска на резки тласъци.
Упражнявали се бяха в къщата на родителите й. Бернд я беше спуснал от най-високия прозорец чак до долу в задния двор. Каза, че ръцете го заболяват, но може да се справи, ако има хубави ръкавици. Все пак, Ребека беше инструктирана да спира за кратко всеки път, когато може да се опре на някоя прозоречна рамка, за да му даде миг почивка.
Чу насърчителни викове и предположи, че от западната страна на Стената, на „Бернауерщрасе“, вече се е събрала тълпа.
Виждаше тротоара долу и бодливата тел, която вървеше по фасадата на сградата. В Западен Берлин ли беше вече? Граничарите биха застреляли всеки от източната страна, но имаха строги указания да не стрелят на запад, понеже Съветите не искаха дипломатически инциденти. Но Ребека висеше точно над бодливата тел, нито в едната страна, нито в другата.
Чу нов откос от автомата. Къде бяха полицаите и по кого стреляха? Предполагаше, че ще опитат да се покатерят на покрива и да застрелят двама им с Бернд, преди да е станало твърде късно. Ако следваха същия труден път като плячката си, нямаше да стигнат навреме. Но навярно можеха да спестят време като влязат в сградата и просто отърчат нагоре по стълбите.