Бернд заговори с горчивина.
— Не можеш да се омъжиш за някой, който не функционира от кръста надолу.
— Слушай ме — отвърна тя страстно. — Допреди три месеца аз не знаех какво е любов. Току-що те намерих и няма да те губя. Избягахме, оцеляхме и ще живеем. Ще се оженим, ще преподаваме в училище и ще се обичаме.
— Не знам.
— От теб искам само едно. Не трябва да губиш надежда. Ще се изправяме срещу всички трудности заедно и ще решаваме всички проблеми заедно. Аз мога да се справя с всяко затруднение, стига да съм с теб. А сега ми обещай, Бернд Хелд, че никога няма да се предадеш. Никога.
Последва дълго мълчание.
— Обещай — каза тя.
Той се усмихна.
— Ти си тигрица.
Част трета
Остров
1962
14.
Димка и Валентин се возеха на виенското колело в парка Горки заедно с Нина и Анна.
След като Димка беше привикан от ваканционния лагер, Нина беше тръгнала с някакъв инженер, но после бяха скъсали, затова сега отново беше свободна. Междувременно Валентин и Анна вече бяха двойка: той преспиваше в апартамента на момичетата през повечето почивни дни. Освен това, Валентин на няколко пъти казваше на Димка, че да се прави секс с една жена подир друга е просто фаза, през която мъжете минават на младини, което беше показателно.
„Би трябвало и аз да съм такъв късметлия“, мислеше си Димка.
В първите топли почивни дни на краткото московско лято, Валентин предложи двойна среща. Димка се съгласи с готовност. Нина беше умна и силна; тя го предизвикваше, а той харесваше това. Но преди всичко тя беше секси. Димка често мислеше с какво желание го беше целувала. Толкова много искаше да го направи пак. Спомняше си как зърната на гърдите й стърчаха в студената вода. Питаше се дали тя изобщо мисли за онзи ден на езерото.
Проблемът му беше, че не можеше да споделя Валентиновото жизнерадостно-използваческо отношение към момичетата. Валентин би казал всичко, за да вкара някое момиче в леглото си. Димка вярваше, че е лошо хората да се манипулират или притискат. Освен това вярваше, че ако някой ти каже „не“, ти трябва да го приемеш, докато за Валентин „не“ винаги означаваше „може би още не“.
Паркът Горки беше оазис в пустинята на строгия комунизъм, място, където московчани можеха просто да се забавляват. Хората обличаха най-хубавите си дрехи, купуваха си сладолед и сладкиши, флиртуваха с непознати и се целуваха в храстите.
Анна се преструваше, че се бои от виенското колело, и Валентин поде преструвката — прегърна я и обясни, че е съвършено безопасно. На Нина явно й беше приятно и не се тревожеше, което Димка предпочиташе пред подправения страх, но пък не му даваше възможност да се приближи.
Нина изглеждаше добре в памучната разкроена рокля на оранжеви и зелени райета. „Гледката отзад е особено съблазнителна“, мислеше си Димка, докато слизаха от колелото. За тази среща той беше успял да се сдобие с американски джинси и синя карирана риза. В замяна беше дал два билета за балет, които Хрушчов не искаше — за „Ромео и Жулиета“ в Болшой.
— С какво се занимаваш след последната ни среща? — попита Нина, докато се разхождаха из парка и пиеха хладка оранжада, купена от една сергия.
— Работя.
— И това ли е всичко?
— Обикновено отивам в кабинета час преди Хрушчов, за да се погрижа всичко да е готово за него: документите, които му трябват, чуждите вестници, разни досиета, които може да поиска. Той често работи до късно вечерта и аз почти никога не си тръгвам преди него — искаше му се да покаже работата си точно толкова вълнуваща, колкото беше. — Нямам много време за друго.
— Димка си беше такъв и в университета — обади се Валентин. — Работа, работа, работа.
За щастие, Нина явно не намираше живота на Димка скучен.
— И наистина ли си всеки ден с другаря Хрушчов?
— Повечето.
— Къде живееш?
— В Правителствения дом — това беше елитна жилищна сграда недалеч от Кремъл.
— Много хубаво.
— С майка ми — додаде Димка.
— И аз бих живяла с майка си, за да имам апартамент в тази сграда.
— Обикновено и сестра ми близначка живее с нас, но сега е в Куба. Тя е репортерка в ТАСС.
— Бих искала да ида в Куба — отвърна Нина с копнеж.
— Куба е бедна страна.
— Мога да го преживея при климат без зима. Представи си да танцуваш на плажа през януари.