Димка кимна. Той се вълнуваше от Куба по-иначе. Революцията на Кастро показа, че строгият съветски праволинеен социализъм не е единствената възможна форма. Кастро имаше нови и различни идеи.
— Надявам се Кастро да оцелее — каза той.
— Че защо не?
— Американците вече веднъж нахлуха в Куба. Заливът на свинете беше провал, но отново ще опитат, с по-голяма армия — вероятно през 1964, когато президентът Кенеди се кандидатира за преизбиране.
— Ужасно! Не може ли нещо да се направи?
— Кастро опитва да постигне мир с Кенеди.
— Ще успее ли?
— Пентагонът е против, а консервативните конгресмени вдигат шумотевица, затова цялата идея няма да стигне доникъде.
— Ние трябва да подкрепим кубинската революция!
— Съгласен съм. Но и нашите консерватори не харесват Кастро. Те не са убедени, че той е истински комунист.
— Какво ще стане?
— Зависи от американците. Може да оставят Куба на мира. Но не смятам, че са толкова умни. Моето предположение е, че ще продължат да тормозят Кастро, докато той реши, че единственото място, където може да търси помощ, е Съветският съюз. И така рано или късно ще ни помоли за защита.
— Ние какво можем да направим?
— Добър въпрос.
Валентин ги прекъсна.
— Гладен съм. Имате ли нещо за хапване у дома, момичета?
— Разбира се — отговори Нина. — Купих месо за яхния.
— Тогава какво чакаме? По пътя ние с Димка ще купим бира.
Взеха метрото. Момичетата имаха апартамент в сграда на стоманения тръст, където работеха. Жилището беше малко: спалня с две единични легла, дневна с диван пред телевизора, кухня с малка маса и баня. Димка предположи, че Анна е отговорна за възглавниците с дантелки на дивана и изкуствените цветя във вазата върху телевизора, а Нина е купила раираните завеси и плакатите с планински пейзажи по стените.
Димка се притесняваше от общата спалня. Ако Нина поискаше да спи с него, в една стая ли щяха да се любят двете двойки? Подобни решения не бяха непознати, когато Димка беше студент в претъпкано общежитие. Въпреки това идеята не му харесваше. Освен всичко останало, той не искаше Валентин да знае точно колко неопитен е.
Питаше се къде ли спи Нина, когато Валентин остава да нощува тук. После забеляза купчинка одеяла на пода в дневната и реши, че тя спи на дивана.
Нина сложи месото в голям тиган; Анна накълца голяма ряпа; Валентин извади прибори и чинии, а Димка наля бира. Всички, освен него знаеха какво следва. Той беше малко нервен, но се справяше.
Нина приготви поднос със закуски: консервирани гъби, блини, наденица и сирене. Докато яхнията се задушаваше, те отидоха в дневната. Нина седна на дивана и потупа мястото до себе си, за да покаже, че Димка трябва да седне там. Валентин се настани на креслото, а Анна седна на пода в краката му. Слушаха музика по радиото и пиеха бира. Нина беше сложила разни подправки в яхнията и от аромата, който се носеше от кухнята, Димка огладня.
Разговаряха за родителите си. Родителите на Нина бяха разведени, тези на Димка живееха разделени, а Анините се ненавиждаха.
— Моята майка не харесваше баща ми — каза Димка. — Аз също. Никой не харесва кагебистите.
— Бях омъжена веднъж и няма да повторя — каза Нина. — Познавате ли някой, който да е щастливо женен?
— Да — отвърна Димка. — Вуйчо ми Володя. Знайте, че вуйна ми Зоя е разкошна. Физичка е, но изглежда като филмова звезда. Като малък я наричах вуйничка от журнала, понеже приличаше на невъзможно красивите жени по снимките в списанията.
Валентин погали косите на Анна и тя положи глава на бедрото му по начин, който се стори съблазнителен на Димка. Искаше да докосне Нина и тя със сигурност не би възразила — защо иначе да го кани в апартамента си — но се чувстваше несръчен и засрамен. Искаше му се тя да направи нещо: тя беше опитната. Ала на нея явно й стигаше да слуша музика и да отпива от бирата с бегла усмивка на лицето си.
Накрая вечерята беше готова. Яхнията беше вкусна: Нина беше добра готвачка. Хапнаха я с черен хляб.
Когато се нахраниха и разтребиха, Валентин и Анна влязоха в спалнята и затвориха вратата.
Димка отиде в банята. Лицето в огледалото над мивката не беше хубаво. Най-привлекателната му черта бяха големите сини очи. Тъмнокестенявата му коса беше подстригана късо, по военному, както се смяташе подходящо за младите апаратчици. Изглеждаше като сериозен младеж, чиито мисли са далеч над секса.
Провери презерватива в джоба си. Такива работи бяха дефицитни и той положи много усилия да намери. Но не беше съгласен с мнението на Валентин, че забременяването е проблем на жените. Чувстваше, че няма да се наслади на секса, ако знае, че принуждава момичето да преживее или раждане, или аборт.