— Ядрени ракети ли? — повтори той в опит да спечели време за мислене.
— Именно! — Хрушчов посочи доклада от КГБ за операция „Мангуста“, който Димка още стискаше в ръка. — И това ще убеди Политбюро да ме подкрепи. Отровени пури. Ха!
— Официалната ни линия е, че няма да разполагаме ядрени оръжия в Куба — каза Димка с тон на човек, който съобщава нещо най-случайно, а не спори. — Няколко пъти дадохме на американците това уверение и то публично.
Хрушчов се усмихна с пакостливо задоволство.
— Тогава Кенеди ще се изненада още повече!
В такова настроение Хрушчов плашеше Димка. Генералният секретар не беше глупак, но обичаше да рискува. Ако този план се объркаше, това щеше да доведе до свалянето на Хрушчов и — като странична щета — до края на кариерата на Димка. Нещо по-лошо, щеше да провокира именно онази американска инвазия в Куба, която целеше да предотврати. А любимата сестра на Димка беше в Куба. Съществуваше дори възможността да подпали ядрената война, която щеше да унищожи капитализма, комунизма и доста вероятно — целия човешки род.
От друга страна, Димка не можеше да не се вълнува. Какъв страшен удар щеше да падне върху богатите и надути момчета Кенеди, върху световния побойник САЩ и върху целия капиталистическо-империалистически блок. Ако хазартният ход успееше, каква победа щеше да е това за СССР и Хрушчов.
Какво трябваше да направи? Превключи на практичен режим и се напрегна да измисли как да намали апокалиптичните рискове, които се съдържаха в този план.
— Можем да започнем с подписването на мирен договор с Куба — рече той. — Американците надали биха се противопоставили, без да признаят, че са планирали да нападнат една бедна страна от Третия свят. — Хрушчов го гледаше без ентусиазъм, но не казваше нищо, затова Димка продължи: — После можем да увеличим доставките на конвенционални оръжия. Отново ще е неловко Кенеди да протестира: защо една страна да не купува оръжия за своята армия? Накрая можем да пратим ракетите…
— Не — рязко отсече Хрушчов. „Никога не е харесвал постепенните действия“, рече си Димка. — Ето какво ще направим. Ще промъкнем ракетите тайно. Ще ги сложим в сандъци с надпис „дренажни тръби“ или каквото и да е там. Даже капитаните на корабите няма да знаят какво има вътре. Ще пратим наши артилеристи в Куба да сглобят установките. Американците няма да имат представа с какво сме се захванали.
На Димка леко му призля, едновременно от страх и от възбуда. Щеше да е необикновено трудно да се опази такъв грамаден проект в тайна, дори в Съветския съюз. Хиляди хора щяха да са въвлечени в прибирането на оръжията в сандъците, в изпращането им с влакове до пристанищата, с отварянето им в Куба и с разполагането им. Възможно ли беше изобщо тези хора да мълчат?
Но Димка не каза нищо.
— И после, когато оръжията са готови за изстрелване — продължи Хрушчов, — ще направим изявление. Ще бъде свършен факт. Американците ще бъдат безпомощни и няма да могат да направят нищо.
Тъкмо подобни грандомански театрални жестове харесваше Хрушчов и Димка осъзна, че никога няма да успее да го разубеди.
— Чудя се как ли ще реагира президентът Кенеди на подобно изявление — предпазливо рече той.
Хрушчов изсумтя презрително.
— Той е момченце, неопитен, страхлив, слаб.
— Разбира се — съгласи се Димка, макар да се боеше, че Хрушчов може и да подценява младия президент. — Но те имат междинни избори на шести ноември. Ако разкрием ракетите по време на кампанията, Кенеди ще се окаже под тежък натиск да направи нещо драстично, за да избегне унижение на изборите.
— Тогава ще се наложи да го опазите в тайна до шести ноември.
— Кой? — попита Димка.
— Вие. Слагам Ви начело на този проект. Вие ще сте свръзката ми с Министерството на отбраната, което ще трябва да го изпълни. Вашата задача ще е да се погрижите те да не изтърват тайната, преди да сме готови.
Димка беше достатъчно потресен, та да избърбори:
— Защо аз?
— Защото мразите оня досадник Филипов. Следователно мога да Ви имам доверие, че ще го пришпорвате здравата.
Димка беше твърде изумен, та да се пита откъде Хрушчов знае, че мрази Филипов. Армията получаваше почти невъзможна задача, а ако нещо се объркаше, вината щеше да е на Димка. Катастрофа.