Никой не показва среден пръст на джипа на Луси. Вторачват се в него с изражение, което е едновременно възхитено и озадачено. Никой не я следва плътно, нито се опитва да я засече. Само разсеяни хора, разговарящи по телефона или изпращащи съобщения, се приближават до огромната черна машина, която ръмжи като котка от джунглата. Тя внимава да не превишава скоростта. Стига да имат някакво извинение, ченгетата ще я спрат, защото са любопитни.
— Вратата не е била отключена — заявява Луси, сякаш не може да се спори по въпроса. — Всяка външна врата в имота има ключалка с резе, а предната, тази на офис сградата, има биометрична — за сканиране на отпечатъци, като нашата в КЦК. Някакъв непознат не може просто да нахлуе вътре и да убие хората на бюрата им.
Замислям се дали да попитам откъде знае за ключалките в „Дабъл Ес“, но както обикновено, трябва да разгледам възможностите си. А те винаги са едни и същи. Нуждата ми да узная по-силна ли е от конфликта, който може да създаде, ако Луси е извършила нещо нередно?
— Ще видим какво е положението, когато стигнем там — казвам примирено.
— Някой го е пуснал вътре. Някой му е отворил вратата. А това означава, че никой в „Дабъл Ес“ не се е страхувал от него.
— Може да е някой, който работи тук — предполагам.
— Това не съвпада с описанието на млад човек с анцуг с качулка, бягащ през парка с плик с пари. Не е редовен член на персонала, описанието не съвпада. Никой от служителите на „Дабъл Ес“ не е под четирийсетгодишна възраст. Марино спомена ли това? Някой липсва ли?
— Каза, че партньорите били вън от града за празниците.
— Те са четирима. Счетоводители, инвеститори, адвокати. И всичките са крадци — заявява Луси. — Не спазват работното време и рядко се явяват тук. Няма да е необичайно, ако са на Каймановите острови, омазани с крем против изгаряне, и харчат трудно спечелените си пари — добавя тя с презрение.
— Марино не спомена някой да липсва. А и тичането през обществен парк с плик с пари ми се струва отчаяно, паникьосано и непланирано.
— Десет бона в стодоларови банкноти ми прилича на вид заплащане. — Луси се опитва да реши проблема откъде са парите и за какво са били платени. — Ограничена сума, предназначена за някаква цел.
На булевард „Ейлуайф Брук“ профучаваме покрай балсамови дръвчета, голи по това време на годината. Колоездачна пътека минава през тях като белег.
— Имат алармена система и камери навсякъде — казва Луси. — Могат да видят всекиго на земята на монитори, таблети, телефони или каквото друго им е подръка. Той не е притеснил никого и затова е успял. Но няма да има запис от камерите.
— Защо мислиш така?
— Вече щяха да знаят кой е, ако видеото записваше и бе все още на мястото си. Обзалагам се обаче, че не е. Многобройни камери, компютърна система за наблюдение, но всичко е безсмислено, ако няма запис. За когото и да говорим, може да е отчаян или луд на този етап, но не е глупав.
— Била ли си там? — питам.
— Никога не са ме канили.
— Ако си направила нещо, което може да бъде проследено, сега е подходящият момент да поговорим за него. Не искаш това да се превърне в проблем, ако има записи от камерите и ти си на тях. Особено като се има предвид, че и ФБР е замесено.
Сещам се за Гранби и се чудя какво ли още ще стане днес.
Какво точно се случва тук и каква част от него е по негова вина? Той ще се появи в даден момент, а аз трябва бързо да реша кои улики са мои и да се уверя, че той няма да ги докосне.
— Няма ме на никакви записи — отговаря Луси. — А ако записващото устройство не е било махнато, то аз ще го разгледам, освен ако ФБР не стигне дотам първо.
— Мили боже, Луси. Това не е телефон, от който можеш да изтриеш всичко.
— Телефонът си е мой. Това е различно положение.
Проклетата й етика, мисля си.
— Няма за какво да се тревожиш — успокоява ме тя. — Но ако погледнеш как „Дабъл Ес“ са нагласили нещата, това ти казва доста за тях. Нечестност, едри престъпления, сериозен бизнес, където почти никой не работи с нормално работно време, ако въобще работи, защото търговията им не е на светло. Слуховете не са нови, но никога не са били доказани. ФБР се е отказвало от разследването няколко пъти през годините и се чудя защо. Сега, когато има и няколко убити, ще чакаме да видим какво ще стане. И не само относно жертвите.