— Кой още?
— Съжалявам Карин — казва Луси. — Вината не е нейна, но ще й се наложи да дава доста обяснения.
— Не искам да те накиснат в нещо — поглеждам я.
— Не съм аз тази, която може да пострада. А и всичко, което съм направила, е малко разузнаване и наблюдение. Същото, което бих направила от въздуха.
Луси не звучи притеснена, а твърдо решена.
— Прелетя ли над тях?
— Нямаше да ми помогне с нищо, а и щеше да е прекалено очевидно. Хеликоптерът ми не е от най-тихите — отговаря тя. — Мога да ти кажа само, че ако се появиш неканен, никога няма да минеш отвъд главния хамбар с периметъра му от камери, които уж трябва да охраняват чистокръвни състезателни коне. Убиецът не се е промъкнал вътре. А и все пак в „Дабъл Ес“ има хора, които работят от девет до шест. Икономката, градинарят, готвачът, земеделски работници. Някой знае адски добре кой е убиецът, но не казва нищо.
— Марино смята, че е приятелят на Гейл, Хейли Суонсън. Очевидно е бил близък приятел.
— Човекът, пуснал информацията за нея на уебстраницата на Канал 5. Получих уведомление и видях името, но не знам кой е Хейли Суонсън и не мисля, че Гейл е имала близки приятели.
Луси поглежда огледалата си и профучава от една лента в друга елегантно, по начина, по който се движи по тротоара, винаги напред и винаги наясно какво точно има около нея.
— Струва ми се, че Гейл не ти е казвала всичко — отговарям многозначително.
— Не беше нужно и аз не съм наясно с всичко. Но знам достатъчно.
— Той работи за „Ламбант и съдружници“, фирма за връзки с обществеността. Може би Хейли Суонсън е работил по справяне с кризите за Гейл.
— Тя пък защо би се нуждала от подобно нещо? Не беше обществена фигура и нямаше дори репутация, която да загуби. Макар че това все пак щеше да стане — добавя Луси.
— Била е в бар „Сай“ снощи — казвам. — С кого може да е била?
— Не ми каза, когато говорих с нея. А пък аз не я попитах, защото не ми пукаше. Ако е била с този тип от връзки с обществеността, бездруго нямаше да ми каже. Не и ако е вярвала, че има какво да крие. Например абсолютно всичко за коварния й, нечестен живот. Хората са глупави, задето вярват, че никога няма да разбереш. Не знам защо са такива шибани тъпаци — казва тя.
Чудя се дали е по-ядосана, отколкото наранена. Или пък се чувства засрамена, че Гейл може да я е излъгала за каквото и да е.
— Наричам Суонсън „той“, защото така пише в шофьорската му книжка, но май има съмнения относно пола му. Полицай, натъкнал се на него рано сутринта, спомена, че имал гърди.
— Ако Гейл го е познавала, имала е основателна причина да не ми го спомене. Може би се е запознала с него чрез общ познат — добавя Луси и ми се струва, че намеква за нещо неприятно и лошо.
— Той се обадил на 911, за да съобщи за изчезването на Гейл, а когато му казали, че трябва да отиде в участъка и да попълни протокола, пуснал информацията на уебстраницата на Канал 5. После отново звъннал в полицията и поискал да говори с Марино — уведомявам я. — Във всички тези действия има логика, ако Суонсън е бил с Гейл в бар „Сай“, а тя е излязла навън, за да говори с теб, и никога вече не се е върнала.
— „Ламбант и съдружници“ може да са правили рекламата на някой друг и така да са се запознали — подхвърля Луси небрежно.
Продължавам да се впечатлявам от мисълта колко са мъртви тези отношения за нея. Мъртви като самата Гейл Шиптън. Това е мрачната страна на емоциите на племенницата ми. Може да обича силно една минута и да не изпитва нищо в следващата. Дори не гняв или болка, защото след известно време и те преминават, а тя остава с онова, което наричах „вълшебната й шапка приятелка“, когато беше малко момиченце, прекарващо повечето време само. „Къде е еди-кой си?“, питах, а тя свиваше рамене, бръкваше във въображаемата шапка и вадеше празни ръце. „Пуф“, отговаряше Луси и после заплакваше, но по-късно се успокояваше и всичко лошо изчезваше далеч, също като майка й, която никога не я е обичала.
33
Някъде в далечината прогърмява и по предното стъкло падат капки дъжд с размера на четвърт долар. Казвам на Луси, че някой може да ме е шпионирал, откакто се прибрах у дома от Кънектикът.
— Той беше зад къщата в пет и половина тази сутрин, когато изведох Сок — обяснявам й. — Смятат, че може да е бил Хейли Суонсън.
— Кой смята?
— Полицията. Марино е абсолютно убеден.
— Защо?
— Мястото, където е бил видян джипът на Суонсън, и ранният час говорят, че може да е бил той. Полицаят, говорил с него, вярва, че е бил той.
— Суонсън признал ли е това, когато са го разпитвали? Казал ли е, че знае кои сте вие с Бентън? Намирал ли се е близо до имота ви в пет и половина тази сутрин?