— Не. Но мисля, че не са му задали тези въпроси направо, а и не бих очаквала да си признае, че ме е следил или е оглеждал имота ни. Особено ако има какво да крие.
— Имаш предвид, ако той е Столичния убиец.
— Нямам представа дали е така, но не ми се вярва.
— Ами описанието на анцуга с портретите на Мерилин Монро, нарисувани от Анди Уорхол? — пита Луси.
— Не забелязах дали човекът носеше нещо такова. Освен това беше с гола глава. Но може просто да не си беше сложил качулката.
— Валеше ли?
— Останах с впечатлението, че не е облечен подходящо за времето. Или поне за дъжд.
— Някой възбуден и развълнуван може да не е забелязал, че вали. Но вероятно не е бил Хейли Суонсън — казва Луси.
— Когато бил разпитван от полицията, нямал вид на човек, който е бил навън в дъжда. Вероятно не е бил той зад оградата, но не мисля, че човекът там възнамеряваше да ме нарани.
— Не е възнамерявал засега, но това винаги е твоят проблем — отговаря Луси. — Не искаш да повярваш, че работата ти може да привлече опасни хора към теб.
— Но той е имал възможността да ме нападне, ако го е искал.
— По-вероятно е, че просто не е бил готов. А и ти си носила пистолета си, нали?
— Той просто е трябвало да ме уцели с електрошокова палка, ако наистина става дума за убиеца. И независимо дали носех пистолет или не, щях да се просна на земята.
— Не знаеш кой е бил — спокойно отбелязва Луси. — Само защото Хейли Суонсън се е намирал в квартала ти, не означава, че е бил той. А само защото Марино е решил, че Суонсън е човекът, забелязан да тича през парк „Минитмен“, също не означава абсолютно нищо. Не прибързвам с изводите.
— Никой от нас не би трябвало да прибързва.
— Марино основава всичките си хипотези на анцуга. Убеден е, че Суонсън е убиецът, заради качулката.
— Това не е единствената причина, но трябва да внимаваме — отговарям.
— Имаш ли представа къде живее Суонсън?
— Близо до парка „Конуей“. Очевидно първо се е отбил в „Дънкин Донътс“ на авеню „Съмървил“ — повтарям казаното от офицер Руни.
— Ако е излязъл от „Дънкин Донътс“ и се е отправил към бедняшките жилища на улица „Уиндзър“, логично е да мине точно зад Академията по изкуства и науки на няколко пресечки от дома ти. Вероятно е тръгнал по „Парк“ към „Бийкън“.
— Предполагам, че името му не е било споменавано по време на разговорите с Карин Хегъл.
— Не, но не съм изненадана. Ако аз никога не съм чувала за него, вероятно и тя не е.
— Когато звъннал на 911, той поискал да говори с Марино. Предположих, че Гейл може да го е споменала, защото ти си говорила за него пред нея — добавям онова, което съм убедена, че Луси не би искала да чуе.
— Никога не съм говорила с нея за Марино — категорично заявява тя.
Припомням си думите на Бентън към Марино тази сутрин в МИТ. Той вбеси Марино, като му напомни, че дефектният пикап му бе струвал много пари след проваленото гражданско дело. „Ламбант и съдружници“ представлявали продавачите на коли и измислили истории, които обвинявали собствениците, че са лоши шофьори и сами са причинили щетите. Всичко това се случи наскоро и е възможно Хейли Суонсън да е знаел кой и какъв е Марино благодарение на делото. Предлагам тази идея на Луси.
— Но все пак това не обяснява защо Хейли Суонсън би звъннал на 911 и би помолил да говори точно с Марино — добавям.
— Ако е бил отчаян, това е добро обяснение — отвръща Луси. — Ако е говорил с диспечера на 911 и не е стигнал доникъде? После звънва отново и търси детектива по име.
— Някога обсъждала ли си Марино с Карин Хегъл?
— Не съм обсъждала нито него, нито някой друг от нас, но все пак не е тайна къде работя и кои са приятелите и семейството ми — отговаря Луси. — Всички ние работим в сферата на наказателното право и правоохранителните агенции, а Гейл определено е имала причина да бъде наясно, че съм заобиколена с хора, от които трябва да се притеснява. Набутала се е в страхотна каша и вероятно е по-добре за самата нея, че вече е мъртва. Не я очакваха особено приятни неща, да не говорим за онова, което щеше да ми се наложи да направя. Срамота е, че тя ме постави в подобно положение, но вината си е нейна.
Поглеждам я и Луси изглежда спокойна и самоуверена, докато шофира с едната ръка на волана, а другата на лоста за скорости в страховития джип, пълен с уреди, които напомнят за самолет.
— Какво точно смяташ, че щеше да ти се наложи да направиш? — любопитствам.
— Канех се да кажа истината на Карин. Тя щеше да се откаже от Гейл като клиент, но това не беше достатъчно.