— Просто споменавам времето — казва Луси, като отваря багажника и вадим гащеризони, очила и гумени ръкавици с дълги маншети.
После тя отново проверява телефона си, а аз изваждам личните ни предпазни екипи, които включват респиратори, антимикробни кърпички и специални чували за биологични отпадъци, защото нямам представа какво точно трябва да очаквам.
— Новината е в Туитър — съобщава ми Луси. — Клане в Конкорд.
— Надявам се, че информацията не е изтекла от Брайс, за бога.
Тревожа се, че може да са му се обадили репортери и той да им е издрънкал онова, което сподели с мен.
— Подозирам, че той подметна думата, защото я е видял в интернет. Да видим. Слухове и фалшива информация, представени като новини — продължава да разглежда Луси. — Свършено е. При това преди почти цял час. „Ю Ес Ей Тудей“, Пиърс Морган, „Ройтерс“ и всички други просто повтарят клюките от Туитър. Множество смъртни случаи в международна финансова компания, вероятно свързани с обир. Чудя се кой ли е издрънкал това. Е, става и по-лошо. ФБР отрича връзка с убийството в МИТ по-рано днес, където жертвата бе Гейл Шиптън, съдила „Дабъл Ес“. Няма доказателства за връзка, твърди шефът на отдела в Бостън Ед Гранби. А сега де! Кой въобще е намеквал за връзка? „На този етап причината за смъртта й е неизвестна и не е била потвърдена като убийство“, заяви Гранби.
— Не знам защо си мисли, че може да отрича каквото и да било, след като не знае нищо за случая — отговарям, а лошото ми предчувствие се завръща. — Бентън не би споменал нещо, което не трябва, щом знае, че не съм правила официални изявления за Гейл Шиптън, и няма да го направи, докато не получим резултатите от пробите.
— Не е Бентън — казва Луси. — А неговият шибан шеф, който иска да накара хората да мислят определени неща.
Някой е подправял данни в КОДИС, а Гранби е заплашвал съдебния лекар в Мериленд и сега манипулира медиите относно случаите ми тук. Започвам да се ядосвам и тревогата ми нараства.
— Той говори основно за теб и службата ни. Защо го прави според теб? — поглежда ме Луси.
Наясно съм какво точно е чула в халето, докато говорех с доктор Вентър, а и Бентън също й е дал информация.
Облягаме се на бронята, за да обуем гумените терлици с дебели подметки, които предпочитам, когато има много кръв на местопрестъплението.
— За да манипулира — продължава Луси. — Има нещо общо с объркването на ДНК-то, нали?
— Страхувам се, че може да е повече от объркване.
— Гранби има специален интерес. Може да предпазва хора с пари, за да е сигурен, че няма да остане само с държавната си пенсия.
— Внимавай какво говориш, Луси.
— Той е измислил Мартин Лагос по определена причина — казва тя. — Ако ще подправяш ДНК данни и се нуждаеш от профил, който да пробуташ, защо използваш хлапе, изчезнало преди седемнайсет години? Защо Гранби въобще се е сетил за Лагос?
— Не знаем със сигурност кой се е сетил за Лагос.
— Добре, да кажем, че е Гранби. Защо би го направил? Позволи ми да ти отговоря. Вероятно знае, че Лагос е мъртъв, което обяснява защо никога не се е появил на бял свят и защо не можем да го намерим в никоя база данни. Ако ще крадеш нечия самоличност, полезно е човекът никога да не се появи, за да се оплаче.
— Гранби е бил във вашингтонския офис по онова време — отговарям. — Може да си е спомнил Габриела Лагос. Случаят беше сензационен.
— Да, определено си е спомнил случая. Въпросът е дали е бил замесен в него по някакъв начин. Има ли причина да кара хората да мислят, че синът на Габриела Лагос е Столичния убиец?
— Единственият факт, в който съм убедена, е, че има нещо адски погрешно в ДНК анализа в случая на доктор Вентър — Джулиен Гуле. Петното на бикините, с които е била обута, със сигурност не е било оставено от мъж. Мартин Лагос не е оставил вагинална течност и менструална кръв, а това ми говори, че някой е подправил ДНК-то в КОДИС и не си е направил труда да провери от какво се е състояло петното. В противен случай щеше да е повече от очевидно, че профилът не отговаря на мъж.
— Звучи ми точно като тъпата грешка, която мачо тъпак от ФБР като Гранби би допуснал. Ще знаеш със сигурност, че има специален интерес, ако се появи тук. Шеф на отдел не си цапа ръцете и не ходи по местопрестъпления — казва Луси. — А той ще пристигне тук, ще видиш. Вярвам, че смята това за своя територия, и се нуждае да я контролира, защото си има дадена цел. Доста гадна цел при това.
— Засега територията е моя.
Луси се вторачва в остъклената вила с чашите от кафе, където някой е водил частен разговор, преди трима души да умрат.