— Ще останем тук за минута, за да ти дам цялата информация. Един мъж и две жени — казва Марино и се намръщва от попадналия в очите му дим. — Отначало се притеснявахме, че може да има още жертви в други части на сградата или имота, тъй като още не сме имали възможност да претърсим блокираните райони. А и мястото е огромно. Проклетите покрити пътеки свързват всичко като спици на колело. Невероятно. Ако ги подредиш една след друга, сигурно са дълги към два километра. Имат си и колички за голф, така че тлъст задник като Доминик Ломбарди никога не се е мъчил да ходи пеша — добавя той и забелязвам, че използва минало време.
— Никой ли няма ключове? — пита Луси.
— Има, но не възнамерявах да ги докосна, докато не си свършите работата, защото са в локва кръв под един от труповете — отговаря той. — Но съдейки по разговорите с няколко от работниците, мъртвите са трима. За всички други има обяснения. С изключение на задника, който е извършил убийствата, разбира се.
— И никой не е видял нищо — предполагам.
— Така твърдят. Естествено, това са глупости.
— Удостоверихте ли самоличността им?
Забелязвам, че Марино е със същите дрехи, в които беше облечен преди разсъмване, когато се появи в дома ми в проливния дъжд. Усещам миризмата на вълнението и стреса му, мъжка миризма на мускус, която се превръща във воня на гранясало, ако Марино не спи, не се къпе и работи непрестанно. След осем до дванайсет часа той ще вони толкова силно на застояла пот и цигари, че човек ще може да го усети от двайсет метра.
— Доминик Ломбарди. Или Дом, както го наричат, също като шампанското. Предполагам, че това е лоша година за Дом — казва Марино.
Той рови в джоба си, присвил едното си око заради димящата в устата му цигара. Вади бележник, отваря го и го отдалечава от лицето си, защото не си е сложил очилата за четене.
— Не мога да произнеса това като хората. Ядвига Каминска. Наричат я Айка. Административната му помощничка. На паркинга са скъпите им бели джипове. Дом и Айка бяха идентифицирани визуално от следователите от конкордската полиция, с които ще се запознаеш — обяснява ми той. — Били са тук и преди. Късно миналия петък вечер, когато Ломбарди се обадил за натрапник в имота.
— Имало ли е такъв? — пита Луси.
— Може би — поглежда я той. — Претърсили абсолютно всичко и забелязали сянка на видеозаписа от охранителна камера в основния хамбар. Явно някой е внимавал за камерите, защото е знаел какво да търси, а после е прерязал кабелите. Тези квадранти на мониторите почернели, когато Ломбарди бил зад бюрото си около полунощ — продължава Марино, без да сваля очи от племенницата ми. — Той бил толкова благодарен, че обещал да дари десет бона за коледния фонд на конкордската полиция. Парите били изтеглени от банката му преди два дни, но няма и следа от тях, а ченгетата не са ги получили.
— Същата сума е намерена в плика под моста — отбелязва Луси.
— От теб ще стане добро ченге.
— Вече бях и приключих с това — отвръща Луси, като се вторачва в него, сякаш са си обявили дуел.
— Значи убиецът вероятно ги е откраднал заедно с всички други пари, които е успял да намери.
— Звучи логично.
Луси кръстосва ръце и го поглежда с крива усмивка, сякаш го предизвиква да я попита за онова, което подозирам, че е направила.
Марино смачква цигарата си в каменната колона и се посипват искри. Прибира фаса в джоба си, издухва последна струя дим настрани. Може би Луси никога не е била поканена да посети „Дабъл Ес“, но това не означава, че не е идвала тук.
— Предполагам, че не са заловили натрапника — казва тя, а Марино я поглежда мрачно.
— Ако си извършила онова, което си мисля, просто ми кажи защо — изсумтява той.
— Мога само да предположа защо някой би го направил — отговаря тя. — Ако искаш да се разходиш наоколо и да видиш какво става, трябва да изключиш камерите. Можеш да избегнеш онези покрай частния път, но не и докато не подминеш хамбара, освен ако не искаш да преплуваш езерото.
— Двама детективи идват, а този натрапник все още се разхожда наоколо? — почти се разкрещява Марино.
— Те биха проверили обора, където са скъпите коне. После биха проверили всички ключалки, за да се уверят, че няма проблем. А след това биха си тръгнали.