В предния офис има просторна кухня с шкафове от екзотично червено дърво. От мястото, където стоя, виждам окървавения тъмен панталон, белите джобове, обърнати наопаки, и окървавените маратонки на жертвата, която все още не е идентифицирана. Съсирената й кръв е образувала голяма локва на пода зад драматична дървена скулптура вляво от гранитния плот, който блокира гледката ми. Питам Марино за джобовете.
— Полицаите ли ги обърнаха наопаки? — искам да знам. — Докато търсеха документи за самоличност?
— Не, вече си бяха обърнати. Не забравяй, че той е взел портфейлите им.
— Взел е парите и каквото друго е искал и вероятно е изхвърлил портфейлите в езерото — обажда се Луси. — Идеално място за изхвърляне, точно срещу хамбара. Минаваш покрай него, ако си тръгнал към гората пеша и искаш да изчезнеш колкото се може по-скоро оттук.
Оглеждам работните места с ергономични столове, спретнато подредени без следа от насилие. Отново ме обзема чувството за празнота. Работно време в сряда сутрин и само трима души са в службата. С изключение на убиеца, разбира се.
— Записът е изчезнал — съобщава Марино на Луси.
Прави го неохотно, сякаш му е неприятно да признае, че тя е права за нещо.
— Втора точка в полза на предумишленото убийство — отвръща тя.
— Трябва да знаеш къде да търсиш и какво — казва Марино, като избърсва потното си лице в ризата си.
Той бездруго е склонен да се поти много, а сега и кръвното му е високо, защото отново е ченге и отново пуши.
— Колко трудно може да е това? — пита Луси.
Водим този разговор близо до ченгето с лазерните карти в антрето, на чийто под са отворени черни куфари. Жълт кабел е включен в контакта на стената. Офицерът чака търпеливо със скенера. Той не се обръща към нас. Не иска да изглежда, че ни подслушва.
— В другата стая има килер с всички компоненти за съраунд звук, сървър и безжични мрежи, телефонната и охранителната им система — съобщава ни Марино, като отива до куфарчето ми за местопрестъпления и го взима.
— Сървърът — повтаря Луси с погледа на змия, която се готви да нападне. — Сървърът на „Дабъл Ес“. Е, това вече е нещо.
Тя отива до бюрата край стената, бута един от столовете с крак и вдига телефона.
— Но трябва да знаеш къде е записващото устройство — казва Марино, като ми подава куфара. — Повечето хора не биха си помислили за него, освен ако не са наясно с охранителните камери.
— Не е толкова сложно, а и може да е бил човек, който е идвал тук преди. Трябва да отнесем сървъра в лабораторията ми — казва Луси, като поглежда дисплея на телефона и натиска бутон. — Конкордската полиция може да се разпише за него, а аз ще го отнеса.
Тя минава покрай всяко бюро и проверява телефоните. Връща се до първия и отново вдига слушалката.
— Може да искаш да си запишеш това — обръща се към Марино. — Никой не се е обаждал от тези телефони от миналия петък, сякаш никой не е работил в предния офис. С изключение на този — сочи първия и му дава номера. — „Ламбант и съдружници“ — прочита изписаното на екрана.
— Какво? — възкликва Марино и се приближава до нея. — Е, това е изненада. Значи съм прав. Хейли Суонсън е бил тук и е звънял в службата си.
— Някой е звънял — поправя го Луси. — Някой е звъннал на този номер в девет и петдесет и шест тази сутрин и е говорил двайсет и седем минути. Ако човекът, бягащ през парка, е бил забелязан около единайсет, тогава говорещият вероятно е затворил по времето, когато са станали убийствата.
— Знаем кой е. Типът в анцуга с образа на Мерилин Монро. А сега знаем, че е бил тук и е говорил по телефона — решава Марино. — Хейли Суонсън. „Ламбант и съдружници“ е фирмата за връзки с обществеността, където работи приятелчето на Гейл Шиптън от неизяснен пол.
— Човек може да си помисли, че са обсъждали рекламата на „Дабъл Ес“ — намесвам се. — Може би Суонсън е човекът, когото Ломбарди е взел от гарата тази сутрин.
— Точно така — съгласява се Марино.
— Предполагам, че поне знаем как Гейл се е запознала с него. И двамата са били гъсти с „Дабъл Ес“ — промърморва Луси равнодушно. — Потвърдихте ли с кого е била в бар „Сай“ снощи?
— Говорела с човек, който не бил редовен посетител. Може да е бил Суонсън. Има логика, след като той е съобщил за изчезването й. Заведението било претъпкано и Гейл стояла до бара заедно с много други хора. Така поне казаха свидетелите.