— Но защо някой би взел влака дотук, вместо да шофира? — любопитствам. — Защо човек от фирма за връзки с обществеността би го направил?
— Хейли Суонсън — казва Луси със съмнение. — И сигурно трябва да заключим, че около час по-късно е убил всички и е избягал.
— Не ти е работа да правиш заключения — грубо казва Марино.
— По-рано днес ни казаха, че той кара джип „Ауди“ — напомням му.
— Издирваме го. Не е пред дома му в Съмървил, нито в службата му в Бостън — отговаря Марино. — Колегите му не са виждали нито него, нито джипа му днес, но той им звъннал.
— Обаждането е оттук — казва Луси. — Някой е звъннал.
— Защо Суонсън не е шофирал дотук? — питам.
— Когато го намерим, ще му се наложи да даде доста обяснения. Но смятам, че не е искал да видят колата му пред „Дабъл Ес“, защото е възнамерявал да извърши убийствата — отговаря Марино. — Разумна причина да не караш собствената си кола.
— Предполагам, че това не е всичко — възразява Луси. — Тези убийства не изглеждат планирани.
— Никой не те кара да предполагаш — отново я нагрубява Марино.
Луси не му обръща внимание.
— Някой провери ли при чичо му в бедняшкия квартал? — питам.
— Пратих Мачадо там, но още не ми се е обадил.
Луси разкопчава белия си гащеризон и сваля ръкавиците си, сякаш й е горещо и има идея какво трябва да се направи.
— Налага се да изкараме сървъра оттук, преди това да стане невъзможно — заявява тя.
— Разбирам.
Марино знае какво си мисли племенницата ми и е обзет от противоречиви чувства, също както с телефона на Гейл Шиптън.
Иска помощта на Луси, но се страхува от нея. Знае, че ако ФБР сложи ръка на сървъра преди нас, няма и да чуем повече за него. Гранби ще проведе пресконференция и ще говори решително за съвместната работа с местните агенции, но действителността е, че когато уликите попаднат в националните лаборатории в Куонтико, вече и дума не може да става за съвместна работа.
И това е в най-добрия случай. Марино не знае нищо за подправянето на доказателства. Не знае за Габриела Лагос и изчезналия й син, Мартин, който уж оставил ДНК-то си на чифт бикини в скорошен случай във Вашингтон. Марино няма представа колко трудно ще ни е да работим по убийствата тук, освен ако не се задействаме решително и безмилостно. Решавам да хвърля вината върху медиите. Марино ще приеме това като неизбежно препятствие, което да се стреми да избегне.
— Зависи колко ще се раздуе работата. Голям случай и сходен с онова, което тъкмо видях в Кънектикът. Телевизионни екипи навсякъде, а хората, които се опитват да си вършат работата, биват стъпкани — поглеждам го и той схваща.
— Мамка му, така е.
— Говори ли с Бентън?
— Накратко.
— Тогава знаеш какво ще стане — продължавам. — Той трябваше да предаде определена информация на Гранби, който вече прави изявления пред пресата.
— Фалшиви — намесва се Луси. — ФБР вече се включи, идват насам.
— Да, Дядо Коледа идва в града — ядосано изсумтява Марино. — Чувам звънчетата по шейната му. Ще кацне на покрива всеки момент, дяволите да го вземат. Ама че шибана история. Какво стана с това да си вършиш работата и да защитаваш обществото, както би трябвало да правим?
— Ти казваше същото и преди двайсет години — напомням му.
— Хората все още са кретени.
— Не разполагаме с много време преди напълно да ни отнемат контрола — казвам.
— Това, което ще потърсиш след като се е случило нещо такова, освен ако не си пълен идиот, е записващото устройство — връща се Луси към идеята си. — Появяваш се тук и камерите те записват. Не ти пука, защото причината за идването ти е съвсем нормална. Не си се отбил, за да извършиш престъпление. Но нещо се обърква и сега се налага да се оправяш. Намираш килера, защото е прекалено късно да срежеш кабелите на камерите.
— Възможно е — съгласява се Марино намръщено, — но трябва да знаеш как изглежда записващото устройство.
— Той трябва да го е грабнал. Съмнявам се, че е тичал през парка с него подръка. Не би го изхвърлил в гората, нито на друго място, където може да бъде намерено. Няма да е лошо да извикаш водолази, които да претърсят езерото.
— Но то няма да работи, ако е било във водата.
Марино иска да си даде вид, че поне се опитва да се съпротивлява на Луси, но не успява.
И тримата сме заедно в този случай, както е било винаги.
— Не съм сигурна какво ще успеем да възстановим — казва Луси. — Зависи от модела, марката и колко защитена е записаната информация. По-важният ми въпрос е дали видео и аудио може да са били прехвърлени на мрежа за дистанционно наблюдение на компютър, например в друга част на имота. Ако други хора са наблюдавали, може да са видели поне част от случилото се.