— Не съм имал възможност да проверя всичко — оправдава се Марино, без да погледне Луси в очите.
Мрази чувствата си към нея и мисли, че може да ги скрие, но греши.
— Хамбарът и бараките, спалните — казва Луси. — Навсякъде, където може да има работни места или дори лаптопи и таблети, някой може да е видял нещо, за което не ти е споменал. Имаш ли нещо против да проверя? — дипломатично пита тя.
— Не докосвай нищо — нарежда й Марино.
— Трябва да отнеса и сървъра.
— Стой вън от килера и не докосвай нищо.
— Кой тогава ще се увери, че данните не са изтривани дистанционно, например от Ню Йорк, от Каймановите острови или някъде другаде? — пита го тя.
— Е, да, ти знаеш всичко за дистанционното изтриване.
— Кой ще проникне през пластовете охрана? Предполагам, че можеш да разпиташ за паролата на системните администратори. Може пък някой да ти я каже.
— Не съм те молил за помощ.
— Е, честита Коледа, Марино. ФБР ще кацне на покрива, преди да се усетиш — отвръща Луси. — Предполагам, че можеш да им предадеш сървъра. Може би преди да се пенсионираш, ще ти кажат какво има на него. Но по-вероятно е да не го направят.
Тя излиза през предната врата. Стъпките й се отдалечават по верандата.
— Трябва да го извадиш оттам и го знаеш — казвам спокойно. — Имам чувството, че дори и Бентън би го предложил.
Внимавам какво говоря, тъй като наоколо има и други хора, но по начина, по който поглеждам Марино, той загрява, че има сериозен проблем, много по-голям отколкото си мисли.
— Господи!
Лицето му е тъмночервено, когато се вторачва в ченгето с лазерните карти в другия край на стаята.
Ако полицаят ни чува, не го издава с нищо. Но никое ченге бездруго не би станало доносник на ФБР.
— Тя знае какво прави. Аз също. А и ти ще узнаеш много.
Задържам погледа на Марино. Той няма представа за какво говоря, но загрява, че си имаме сериозен проблем.
— Какво пък, мамка му — изсумтява и набира номер на телефона си. — Направи го — казва, когато Луси отговаря. — Не разбърквай нищо и не говори с никого. Опаковай го и го отнеси в КЦК. И внимавай да не оплескаш нещо. Доверявам ти се.
Той затваря телефона и насочва вниманието си към мен.
— Ще ти разкажа всичко подробно, докато обикаляме. Ще ти покажа какво точно мисля, че е направил убиецът.
— Не сега — възразявам. — Ще оставя жертвите да ми кажат какво е направил.
36
Искам да остана насаме с мъртвите и с мислите си.
Отивам до ченгето с лазерните карти, което прибира лаптоп и кабел. Системата е на пауза, въртящото се огледало и бързо пулсиращият лазерен лъч са неподвижни и тихи.
— Хванахте ли това? — соча му кухнята, към която вървя.
Предполагам, че вече е уловил всички образи и мерки.
— Как сте, доктор Скарпета? Рандъл Тейлър от Уотъртаун.
Полицаят има широко изморено лице с оредяваща коса, посивяла и сресана назад. Очилата за четене са се смъкнали на носа му. Облечен в избелял син панталон с многобройни джобове и риза от същия плат с навити ръкави, той ми напомня за стар боец, научил нови начини да върши работата си, но изгубил нетърпението и енергията си. Ченгетата, дори най-жизнените, се износват като речни камъни. Тейлър е спокоен и тих, за разлика от Марино, продукт на природата, която се защитава сама, като морски таралеж или дива роза.
— Запознахме се миналата година на вечерята, когато шефът се пенсионира — казва ми Рандъл Тейлър. — Не очаквам да си спомните.
— Надявам се, че бившият ви шеф се наслаждава на тишина и спокойствие.
— Премести се във Флорида.
— В коя част? Аз израснах в Маями.
— На север от Уест Палм, Виро Бийч. Намеквам му да ме покани на гости. А като дойде януари, направо ще го моля на колене.
— Какво е свършено досега? — питам.
— Няколко образа от скенера, които ще съединя с редица мерки и анализ на траекторията на кръвта — обяснява ми Тейлър. — Така че ще видите всяко местопрестъпление триизмерно. Ще ви ги изпратя веднага щом се върна в службата.
— Това ще е много полезно.
— Първо обработих другата стая, а сега тъкмо довършвам тук.
— Ще ви преча ли? — питам.
— Всичко е подредено, но исках да се уверя, че не се нуждаете от нищо.
— Ами връвчиците?
Искам да знам дали Тейлър ще използва изпитания метод с поставяне на връвчици до капките кръв, за да определи точките на събиране. Това е надежден математически начин да си изясниш къде са стояли жертвата и убиецът, когато са били нанесени ударите.