— Не още. А и не е нужно, когато си имаме това — той потупва скенера с облечената си в ръкавица ръка.
Това е неговото лично мнение, но не възнамерявам да споря.
— Очевидни схеми на артериалната кръв, сравнително очевидни точки на произход — казва той. — Жертвата в кухнята е стояла, другите две са седели. Сцените не са сложни, само дето се чудя как някой може да очисти трима души ей така. Сигурно е станало адски бързо. Но все пак никой да не чуе нищо?
— Ако прережеш трахеята на човек, той не може да крещи. Не може и да говори.
— Двамата тук — той сочи отворената стоманена врата, — мъртви зад бюрата си просто така — щраква той с пръсти. — Внимавах да не докосвам труповете, нито да се приближавам прекалено много до тях преди идването ви. В момента са точно така, както ги намерихме.
— Знаете ли в колко часа?
— Не бях първи, но от това, което чух… — Рандъл Тейлър вдига лявата си ръка и поглежда часовника си. — Може би преди два часа, когато ченгетата от Конкорд пристигнали тук по следите на плик с пари, намерен в парка. Според мен пликът е бил в чекмеджето на Ломбарди. Ще видите, когато влезете там, че всичко е било преровено, а в едно от чекмеджетата имаше разписка от изтеглени десет бона преди два дни. В понеделник. Може би мотивът е обир, но съм съгласен с онова, което неволно чух от вас. Който и да е убиецът, не е дошъл тук с намерението да очисти всички. Нещо се е объркало.
— И никой друг в имота не знае какво може да е станало?
Още не мога да повярвам в това.
— Ние с вас разсъждаваме по един и същи начин — казва той. — Предполагам, че никой не иска да бъде замесен. Всеки е чакал друг да съобщи за убийствата.
— Какво ви кара да мислите така?
— Навсякъде виждам компютърни монитори и камери — отговаря той, като отива до контакта и дръпва кабела. — И никой не е видял човека да бяга? Никой не се е опитал поне да звънне тук и да разбере какво става? Например да каже: „Хей, всичко наред ли е при вас?“. Просто ми се струва адски странно. А после конкордската полиция улесни всички, като пристигна тук и откри труповете. Ами ако не бяха дошли? Кой щеше да се обади на 911?
— Да, изглежда несъвместимо с човешката природа да отместиш поглед настрани, когато забележиш някой да бяга от имота — съгласявам се равнодушно.
Научих се по трудния начин да внимавам с мненията си, които в даден момент се разпространяват като библейската истина.
— Цялото това място ме кара да настръхвам — казва Тейлър, докато вдига скенера от статива и го отнася до огромния транспортен контейнер. — Прекалено тихо и празно, никой не вижда и не чува нищо. Свързвам това с бизнеси, които са само фасада, или квартали, където всеки е виновен в нещо.
Вдигам бялата качулка, за да покрия косата си, и намирам безопасно място, където да оставя куфарчето си близо до кухнята, после влизам вътре, като внимавам къде стъпвам. Тъмночервена засъхнала кръв е опръскала уредите, шкафовете и пода. Мъртвата жена е между хладилника и плота, просната в тъмна локва, гъста в средата и по-рядка в краищата. Усещам миризма на разлагаща се кръв и изгоряло кафе.
Тя лежи по гръб. Краката й са изправени, а ръцете — кръстосани на корема. Знам, че не е умряла по този начин.
Разглеждам я известно време, пропъждайки мислите от главата си. Оставям трупа й да ми каже истинската история, ако я знае.
Отново усещам миризмата на кръв. Там, където е засъхнала и съсирена, е тъмночервена към ръждивокафява, зловеща и лепкава. Гледката не ми напомня за човек, който се препъва, докато кърви, и накрая се срутва на пода. Убиецът е обърнал джобовете й наопаки и е направил още нещо. Отварям куфарчето си и вадя флумастер. Намирам етикетите и попълвам един от тях с датата и инициалите ми. Залепям го на пластмасовата линийка, която използвам за мащаб, и вадя фотоапарата.
Тя е висока, приблизително метър и седемдесет и пет, с фини черти, добре очертани скули и силна челюст. Тъмната й коса е подстригана късо, а ушите й са пробити на няколко места. Очите й са леко отворени, тъмносини и стъклени. Ирисите ще избелеят и помътнеят, докато смъртта продължава унищожителните си промени.
Раните по врата й зеят широко. Тъмносиният й панталон и белите маратонки са опръскани с кръв. Не съм изненадана, че дланите й са окървавени. Може да се очаква при прерязана каротидна артерия. Връхчето на левия й показалец е отрязано до първата фаланга. Представям си как се е хванала за врата, за да спре кървенето, което не е било възможно, и докато ръцете й са били там, нападателят я е срязал отново.