Странното обаче е, че кръв се е просмукала в задната част на зеленото й яке, особено в задната част на яката. Отпред няма кръв, нито една капка от дълбоките рани по врата й. Но забелязвам петна, най-вече около копчетата, а вътрешната част на маншета на десния ръкав е просмукана почти до лакътя. Не би трябвало да е така, ако тя е носила якето, когато е стояла права и някой е прерязал гърлото й.
Докато разучавам съсирващата се локва под гърба й, решавам, че жената е кървяла точно на това място на пода. Но това не е било първоначалното й положение. Някой я е преместил, след като е умряла. Правя няколко снимки на позата, в която се намира. После вдигам ръцете й и ги оглеждам. Едри, силни ръце със сребърен пръстен с аметист на десния среден пръст и черна кожена гривна на дясната китка. Ригор мортисът е започнал в малките мускули и температурата й е спаднала, защото почти няма тлъстини и е изгубила повечето си кръв.
На гърлото й има два разреза. Единият започва от лявата страна под ухото, минава през челюстта и костта се откроява в бяло на фона на червената плът. Забелязвам странно широк плитък разрез с издрани краища. Кожата се бели на места като дървени стърготини. Не съм виждала такова нещо преди. Той е успореден на дълбокия разрез от началото му до там, където спира като назъбена пътека. Нямам представа с какво е направен разрезът. Оръжието е с необичайна форма или вероятно върхът на острието му е изкривен.
Втората рана е приключила живота й бързо, разрез със същото странно белене успоредно на него. И двете започват в дясната част на гърлото й. Втората фатална рана е по-дълбока там, където острието е влязло под дясната челюст, придвижило се е хоризонтално по гърлото и е прерязало каротидната й артерия. Изправям се.
Оглеждам всеки сантиметър от просторната кухня, двата гранитни плота един срещу друг, единият — близо до предната врата, а другият — от двете страни на печката и хладилника. Забелязвам бяла кутия от сладкарница с две кексчета, които изглеждат пресни и миришат на мока и шоколад. Кутията е от сладкарница на главната улица в Конкорд. Може би Ломбарди е купил кексчетата на път към гарата, където е взел посетителя си. Сещам се за трите или четирите обвивки от кексчета в чиния и използваната салфетка на остъклената веранда. Чудя се дали един човек е изял толкова много сладкиши. Ако е така, погълнал е доста захар.
Близо до кутията е кафе машината от неръждаема стомана. Отварям капака и усещам горещината от кафето, което мирише горчиво. Златният филтър е пълен с кафе. Остават четири чаши и си мисля за двете чаши за кафе на масичката в помещението, където хората биха могли да проведат поверителен разговор, който не може да бъде подслушан.
Поглеждам към стаята и не виждам чаши за кафе по другите бюра. Няма такива и в мивката. Отварям миялната и тя е празна с изключение на една лъжица. Опитвам чекмеджетата и откривам, че няколко от тях са фалшиви. Другите са празни. В едното са прибрани кърпи за чинии, които изглеждат нови и неизползвани, а в друго има четири комплекта сребърни прибори за хранене. Търся остри ножове, но не намирам такива. Дръпвам кофата за боклук, но в нея няма дори плик.
В шкафовете със стъклени вратички над миялната има купчини чинии от прост бял порцелан и още чаши като онези на верандата. Приближавам се до хладилника, като пристъпвам внимателно, за да не нагазя в кръвта, и отварям вратата. Намирам кръв по вътрешния ръб и уплътнението.
Сметана за кафе, соево мляко, бутилки вода, газирана и обикновена. Вадя хартиена кутия и вдигам капака. Вътре има малко гирос, който не изглежда пресен, вероятно е отпреди доста време. Подправки и сосове за салата са подредени по рафтовете на вратата. Във фризера намирам кубчета лед и кутия чили от десети октомври.
Тя е влязла в кухнята по определена причина, вероятно за кафе или бутилирана вода. Вадя ултравиолетовата лампа от куфарчето. Загасям кухненските лампи и клякам до трупа. Оглеждам отново кръвта и раните по врата. Насочвам черната светлина към главата и надолу, търсейки улики, и незабавно заблестяват същите цветове. Кървавочервено, изумруденозелено и лилаво.
Якето й проблясва, после отново става зелено, когато изключвам ултравиолетовата лампа. Същото вещество, което видях тази сутрин, блести само по якето. Лошите ми предчувствия нарастват. Коя е тази жена и как е възможно да е облечена по този начин? Взимам проби, после си свалям ръкавиците. Звънвам на Луси и чувам звук от телевизор. Говорят на испански, нещо което звучи като канал „Латино“.