После тя изчезва през отворената стоманена врата и се втурва към задните офиси, където е килерът с търсеното от нея. Вече минава три и се вслушвам за приближаващи се коли. Търся Бентън и очаквам пристигането на останалите. Той не се държи, сякаш е част от тях, и отново се сещам за начина, по който говореше, докато бяхме на железопътните релси. Говореше за ФБР като че ли не работеше за него. И в момента наистина е така. Бентън е тук, за да разкрие тези убийства, а Гранби идва със съвсем различна цел. Цел, която определено не ми вдъхва доверие.
Разкопчавам зеленото яке и пъхвам единия термометър под мишницата на жертвата. Оставям втория на плота.
— Може да е било рефлекс, когато е била нападната — казвам, докато измервам раната от лявата страна на врата й. — Възможно е да е станало точно както ти предположи. Той се е приближил зад нея и тя се е завъртяла в същия миг, когато е замахнал с ножа. Порязал я е, но е пропуснал важните артерии, а острието е минало през челюстта й. Може тя да е бутнала вратата на хладилника или да е паднала върху нея. Разрезът е дълъг осем сантиметра, от ляво надясно и нагоре.
Марино се намръщва и записва думите ми в бележника. Потупва джобовете си в търсене на очилата за четене. Намира ги, избърсва ги в ризата си и ги слага.
— Има плитки успоредни разрези, странни, с назъбени краища, а част от кожата се бели назад — казвам и му съобщавам размерите. — Нямам представа какво е, освен ако острието не е изкривено.
Марино вдига очи от бележките си.
— Защо би използвал нож с изкривено острие?
— Може да се е изкривило от нещо, което е правил. Виждала съм силно изкривени остриета, когато ножът се удари в кокал.
— Някой бил ли е намушкан?
— Не и тя.
— Другите двама също не изглеждат намушкани — казва Марино.
— Още не съм стигнала до тях.
— По гърбовете им няма кръв, нито следа, че имат и други рани. Мисля, че просто им е прерязал гърлата.
— Това е било достатъчно.
— Не е лъжа.
— Вторият разрез е дванайсет сантиметра и половина. Мисля, че е бил нанесен, докато убиецът е стоял лице в лице с нея.
Посочвам му дълбокия разрез на левия й показалец.
— Ей така — надигам се да му покажа. — Първият разрез е, когато съм с гръб към него и се завъртам.
Разигравам сценария.
— Мразя, когато влизаш в ролята на анатомична кукла — заявява Марино недоволно. — Караш ме да настръхвам.
— После стискам лявата част на врата си, докато капки кръв падат право надолу, перпендикулярно на пода — посочвам му. — Тези капки са идеално кръгли като онези до вратата на хладилника и по обувките й. Сега съм с лице към нападателя и той замахва отново и срязва левия ми показалец. Все още съм права, но се движа натам — стъпвам вдясно от хладилника. — След това гледам към плота и вероятно се облягам на него. Ръцете ми са вдигнати към гърлото.
— Може да я е държал там — казва Марино, като поглежда вълните артериална кръв по шкафовете. — Може да е сложил ръка на гърба й, докато тя е отслабнала прекалено много, за да бяга или да се бори. Мисля, че може да е държал и другите двама. Кървели са до смърт зад бюрата си, а той е притискал ръка към гърбовете им, за да не могат да станат. Нужни са били само няколко минути. Това би обяснило защо кръвта е само по бюрата и под тях. Повечето хора биха се опитали да станат, но те не са го направили.
— Ще видя, когато отида при тях — отговарям. — Ето я артериалната схема по шкафа и лека мъгла от нея по стъклото. Давила се е в собствената си кръв. Събирала се е в дихателните й пътища и дробовете. После пада и кръвта плисва по шкафовете до печката и мивката.
Посочвам кървавите пръски. Едри капки засъхнала кръв, стекли се по шкафа.
— Тя е на колене — продължавам. — Това обяснява схемата по пода и кръвта, просмукана в долната част на панталона й. А тази локва сочи къде е умряла. Но не е била в тази поза.
Вдигам глава, когато Луси профучава през предния офис, стиснала сървъра, и бута вратата с крак. Марино наглася пластмасовата мащабна линийка, а аз му показвам размазаната кръв по пода, която ми разказва най-важната част от историята. Чувам гърленото ръмжене на джипа на Луси, който се отдалечава бързо.
— Кръвта вече е започвала да се съсирва, когато я е преместил — казвам и посочвам на Марино кървавия кръг. — В момента виждаш капка кръв, която се е съсирвала, когато нещо — влачено тяло например — е минало през нея, а това е станало, след като е изминало известно време. Има и други размазани съсиреци.
Той започва да ги снима, като поставя линийката до всеки от тях.
— Чудя се дали си забелязала същото като мен — казва той. — Начинът, по който ръцете й са разположени върху корема, сякаш спи. Напомня ми за Гейл Шиптън.