Суонсън взел влака до Конкорд, за да се види с Ломбарди, защото внезапно се е появил служебен проблем. Бентън направи всичко възможно да обясни това на колегите си от ФБР. Убиецът е човек, когото Ломбарди е познавал, но убийството на Гейл Шиптън не е влизало в плановете и интересите на „Дабъл Ес“. Не е било необходимо и само е привлякло нежелано внимание. А типовете от организираната престъпност се стремят да избягват подобни неща. Всъщност Ломбарди може да е побеснял, когато е узнал за случилото се.
Според Бентън рано тази сутрин вероятно е имало разговор за ограничаване на щетите. Убиецът е бил сгълчан и порицан за откачените си действия. Бентън смята, че този тип е подкарал към къщи унизен и вбесен и после се е върнал пеша, за да заколи Ломбарди и всеки друг в сградата. Но Гранби не слушаше и не защото не му пукаше. Пука му, разбира се, защото няма начин да разкрие убийствата честно.
Знае адски добре онова, което предполага, че ние не знаем. Фалшифицираното ДНК, подправянето на данни в КОДИС. Наясно е, че ДНК, взета при убийствата тук в Масачузетс или на някое друго място, няма да ни насочи към Мартин Лагос, който не оставя биологични улики никъде. Той е просто редица цифри в база данни, петно, което не може да е било оставено от него върху памучните бикини на Сали Карсън.
— Кръвният й картон от аутопсията във Вирджиния трябва да бъде анализиран отново, но не можем да споделим това с никого в момента. Ще се наложи да изчака, докато положението стане безопасно — казвам на Бентън и оглеждам местопрестъплението за последен път.
Взимам пликовете и контейнерите, на които съм поставила етикети, следи от трима свирепо убити, чиито гърла са били прерязани като маркуч на прахосмукачка.
— Така ще разобличим подправянето и ще покажем, че профилът на Сали Карсън е бил подменен с този на Мартин Лагос — обяснявам. — Можем да изясним всичко това, но времето е изключително важно, а в момента не знаем на кого можем да се доверим. Със сигурност не и на шефката на лабораторията ви в Куонтико. Притеснявам се, че тя е гъста с Гранби.
— Със сигурност — потвърждава Бентън.
— Може би така си е уредила работата. Стъпката от директор на лабораторията във Вирджиния до директор на националната е сериозна. Поела е поста миналото лято, горе-долу по същото време, когато Гранби застана начело на отдела в Бостън. А няколко месеца и две убийства по-късно ДНК профил в КОДИС е подправен. Трябва да е бил човек с достъп, който знае как да фалшифицира данните.
— Бюрото ще хвърли вината върху компютърна грешка или замърсяване в лабораторията — казва Бентън, застанал до предната врата, приковал очи в мен. — Но няма да съобщи нищо на обществеността. Проблемът ще изчезне без отзвук.
— Ще видим.
Продължавам да проверявам уликите. Искам да се уверя, че всичко събрано си е на мястото, преди да потеглим.
— Подозирам, че през април шефът ти е знаел кой е убил Клара Хъмбри. Знаел е, че убиецът й е близък с „Дабъл Ес“ и затова Гранби се е озовал тук. Искал е да е в задния двор на Ломбарди.
— Клара Хъмбри е ключът към разплитането на престъпленията. В нейния случай може да е имало мотив — казва Бентън. — Но очевидно извършването на нещо драстично като фалшифицирането на данни в КОДИС не се е наложило чак до убийствата на Сал и Карсън и Джулиен Гуле.
— Защото те не е трябвало да бъдат убити — казвам ядосано. — Защото извършителят става все по-лош. Той е зараза, която е на път да се превърне в епидемия. Изненадана съм, че никой не го е очистил досега.
— Може да е било прекалено късно за това. Подозирам, че онова, пред което сме изправени, има доста дълбоки корени.
— Да, изключително дълбоки — съгласявам се и не мога да прикрия възмущението си.
— Няма да е лошо да облечеш това.
Бентън ми поднася палтото и усещам любовта му към мен. Виждам я в очите му, както виждам и сянката на възмущение и негодувание. Със същия успех Гранби можеше да го срита в слабините. Станах свидетел на случилото се и Бентън се притеснява от това. Тревожи се, че може да го помисля за мухльо, а това само ме вбесява още повече.
— Имам нужда от свеж въздух.
Искам да дишам чист въздух, който ухае хубаво, и да помисля трезво.
— Студът ще ми дойде добре — добавям и не си обличам палтото.
Адреналинът прогони умората и глада ми. Изпращам съобщение на Брайс. Казвам му, че доктор Адамс трябва да се върне незабавно в КЦК, за да потвърди самоличността на убитите.
— Вече е на път — отговаря ми той, преди да приключа с думите, че ще се забавя още малко. — Гавин се обади около десет милиона пъти — съобщава ми той.