Става дума за репортера от „Бостън Глоуб“, който е негов близък приятел и следователно получава преференциално отношение. Вече не споря по въпроса.
Гавин Конърс е добър журналист, който ходи по концерти и мачове с Брайс и Итън. Готвят засукани манджи заедно, а когато се налага, той се грижи и за Шоу, котката на Брайс. Ще имам страхотна история за Гавин, но ще се наложи да почака, докато съм сигурна каква точно е и съм готова да я предам по начин, който няма да доведе обратно до мен. Не се съмнявам, че Барбара Феърбанкс ще я разпространи навсякъде след това. Новината ще е прекалено сензационна и правителството няма да може да я погребе. Съобщавам на Брайс, че ще се разправяме с медиите, когато се върна в службата. Добавям, че искам да чуя всичко за интервюто с потенциалния заместник на Марино.
— Смених датата на интервюто. Изненадана ли си?
— Добра идея. Не искам посетители в КЦК в момента. Никой да не влиза без мое разрешение, включително и ФБР.
Усещам напрежението на Бентън, който проверява телефона си, докато ме чака, преглежда съобщения и имейли и си пише с Луси.
Тя разполага с много ограничено време, но вярвам, че след няколко часа ще е свалила всеки байт информация. Когато ФБР пристигне в КЦК и изиска компютъра, по него няма да има и следа, че въобще е бил включван. Ще се оправдая, че лабораториите ми са претрупани със случаи и не сме имали време да се захванем с компютъра. Типове като Гранби ни принуждават да лъжем по този начин. Да работим срещу ФБР, срещу собствените си хора, защото вече не знаем кои са нашите.
Камбанката известява за следващото съобщение на Брайс. Пиша му, че всичките ни случаи трябва да се обработят тази вечер.
— Искаш ли да ти запазим един? — пита той, сякаш аутопсията е парче торта.
— Не. Но искам Люк да извърши аутопсията на жертвата, идентифицирана като Хейли Суонсън.
— Разбрано. Ърни има резултати. Тръгна си, но можеш да му звъннеш у дома. Никога не си ляга рано.
Както винаги, Брайс е в настроение за бъбрене.
— Благодаря — казвам и затварям, после се завъртам, когато чувам стъпки.
Агент на ФБР в тениска с якичка и бежов панталон с безброй джобове минава покрай нас. Обут е във военни обувки, на колана му е закачен глок, а в ръка носи карабина М4. Късото й дуло е насочено надолу, а черният найлонов ремък виси до хълбока му.
Той спира и ни поглежда с усмивка, която проблясва ярко без следа от топлина, после отваря стоманената врата и я затваря след себе си. Връща се в стаите, където другите са заети от часове с преглеждането на документи.
— Няма да е лошо да потегляме — казва Бентън, загледан в задните офиси.
Докато преглеждах трупа на Каминска, отпусната на окървавеното си бюро, дочух да споменават отдела за евроазиатска престъпност. Той се занимава основно с престъпници с връзки с бившия Съветски съюз и Централна Европа. Наясно съм, че цялото имение сега е местопрестъпление, превзето от ФБР.
Входът към частния път е барикадиран и охраняван. Скоро няма да е възможно да се ходи никъде, без да се натъкнеш на агенти с пушки и карабини. Бентън и аз ще бъдем забелязани от някого, преди да свършим. Но аз имам основателни причини. Необичайното оръжие и правото ми да го търся.
— Ами ключове? — питам.
Видях Марино да подава комплект ключове на агента, който тъкмо мина покрай нас. Това стана, след като двамата с Бентън се върнаха от претърсването на имението без позволение и без да съобщят на някого. Агентът взе ключовете от него с любопитен поглед. Явно се чудеше как се е сдобил с тях и откъде. Спомням си, че ги видях в локва кръв на бюрото на Ломбарди. Бяха частично скрити от почти обезглавеното му тяло, а после вече ги нямаше. Бентън не сподели това с младия си колега от ФБР, а Марино изчезна в нощта с кучето си, като говореше високо, че ще научи Куинси да се сприятелява с конете, без да бъде ритан и настъпван.
Наблегна на думите „ритан и настъпван“ и тогава разбрах, че осъзнава какво става. Без да му мигне окото, опитите му да избута Бентън внезапно го бяха превърнали в най-големия му съюзник.
— Нямаме нужда от ключове — отговаря Бентън.
Не го питам как смята да се върне в заключените помещения, които двамата с Марино бяха оглеждали — тайните стаи на Ломбарди, масивния му гараж. Ще видя лично какво се крие там в краткия промеждутък от време, който ни остава. Ние с Бентън трябва да свършим за час. Не искаме да рискуваме повече.
— Всичко ще е наред — казвам, като вадя от куфарчето ръкавици и малък фотоапарат и ги прибирам в джоба си. — Може да се предприемат определени стъпки и ние ще го направим.