Теренът е грижливо планиран. Офис сградата е на около километър и половина нагоре по извития павиран път. После остъклен коридор свързва тази сграда с по-голяма. Бентън ми каза, че там се помещават спа център, фитнес и басейн. На свой ред тази постройка е свързана чрез друг остъклен коридор с просторна вила за гости. Оттам нов коридор води към къщата, боядисана в тъмнозелено, с кафяви капаци на прозорците и тъмнозелен метален покрив, сгушена сред боровете и почти незабележима от въздуха. Бентън описа леговището на убития милиардер като „архитектурен камуфлаж“.
Вратите, водещи към личните покои на Ломбарди, са обезопасени с резета и ключалки, от чиито ключове не могат да се извадят копия. Всяка постройка в имението, с изключение на хамбарите, бараките и остъклената веранда, е свързана чрез остъклените коридори, които ми напомнят за покрити мостове, необичайно дълги мостове. Докато обикаляме влажния терен в тъмнината и Бентън ме запознава с разположението и охраната, не мога да не си помисля за октопод, протегнал пипалата си из целия имот под мрачното небе и към други градове, щати, страни и континенти.
— Сама ще прецениш — казва Бентън. — Никога не би си представила, че това се случва тук, но това не ни е приоритет. Може да почака, по дяволите. Той ще убие някого другиго. И никой не го търси.
— Ние го търсим. Но той никога няма да бъде заловен, ако първо не пипнем Гранби. Вярвам, че той знае адски добре кой е този тип.
— Да, човек би се чудил защо ще го пази и защитава, ако няма представа — отвръща Бентън. — Не става дума само за разчистване на случаи във Вашингтон, които са лоши за политиката и туризма. Гранби иска да накисне друг човек по определена причина. Вероятно защото Ломбарди е пожелал това. Окачи три убийства на врата на изчезнал, който сигурно е мъртъв, и нямаше да има никакви проблеми, освен ако Столичния убиец не нападне отново някъде другаде, където ДНК-то не може да бъде фалшифицирано. Убиецът обаче нападна отново и ето ни сега тук. Гранби трябва да е сериозно паникьосан.
Бентън не изрича това със задоволство. Не е отмъстителен и злобен, а аз май мога да съм и двете. Той ме дръпва встрани от ниско висящите клони, които едва виждам, а когато рамото ми се удря в тях, ме облива студена вода. Обличам си палтото и го закопчавам.
— Ако вървяхме по пътя, кой можеше да ни види и какво щеше да стане? — питам, като прокарвам пръсти през мократа си коса.
— Камерите щяха да ни уловят и покажат на мониторите. Те щяха да се появят след две секунди, а Гранби щеше да нареди да ни изритат от имението незабавно.
— Наистина ли мислиш така?
— Нямаше да е хубаво — отвръща Бентън.
— Да, но само ако предположим, че не са прекалено заети, за да забележат.
— В момента може и да са. Но когато пристигнат подкрепленията им, ще се озовем в неприятно положение, а и времето няма да ни стигне. Изненадан съм, че все още не са тук.
— Какво ще стане, когато стигнем до къщата? — питам.
— Вратата близо до гаража има аларма, която в момента е изключена. Готвачът я изключи по-рано и забрави. На входа няма камера, вероятно защото Ломбарди е искал да влиза и излиза с различни познати, колеги, мафиоти и жени, но никой да не го вижда и записва.
— Колеги и приятели на високи постове — отбелязвам.
— Мисля, че е точно така.
— И жени като Гейл Шиптън.
— Искал е да я контролира. Да я победи. Да я подчини на волята си.
— Не е ставало дума само за секс.
— Власт — обяснява Бентън. — Накарал я е да го направи, защото тя не е искала. И за да я сложи на мястото й. Карин Хегъл отначало си е помислила, че е достоен съперник на тези типове, защото е нямала представа. Мислела е, че си има работа с обикновено дело. Ломбарди е поставял и нея на мястото й.
— Тя не мисли, че е обикновено дело, щом се крие в дома на Луси. Чудя се с колко ли други бивши клиенти Ломбарди е постъпил по същия начин. Взел им е абсолютно всичко, но по начин, който не може да се докаже. После е уреждал споровете с парите от застраховките, в които е имал най-големия дял. Или пък просто ги е подчинявал на волята си, защото те са се страхували, че ще бъдат убити, ако се възпротивят.
— Историята с Гейл е била дребна работа за него — казва Бентън.