Солидна дървена врата води към дълъг остъклен коридор, натъпкан с нацепени дърва, до които стои количка за голф. Коридорът води към спа помещенията на къщата, в която има кухня и всекидневна, господарска спалня на втория етаж и гараж на първия. Бентън отваря друга врата, която е оставил неотключена, когато е бил тук по-рано с Марино, и влизаме в личната кухня на Ломбарди, открито пространство с дълбока камина близо до масата за хранене, поцинковани плотове и огромни прозорци с панорамна гледка.
Под плексигласа, вграден в дюшемето на пода, се вижда изба с вина. За миг ми се завива свят и се уплашвам да не падна, когато минавам отгоре. Стъпвам встрани от плексигласа и не поглеждам надолу към стотиците бутилки в кръгли дървени шкафове, декоративните бурета и масата за дегустация.
Медни готварски съдове, блестящи като розово злато, висят от етажерка от ковано желязо над мраморния плот, където са разпилени найлонови торбички с пазарски покупки, очевидно оставени набързо от готвача, когато се е върнал от магазина късно днес. Мляко, деликатесни сирена и филета са оставени вън от хладилника, доказателство за паниката му, след като е открил полицейските коли навън.
Вероятно е минал покрай служебния ми бял ван със син надпис „Офис на главния съдебен лекар“, а надали има по-неприятна гледка от появата на персонала и оборудването ми. Видът им може да ти спре сърцето. Вдъхва див ужас, а аз съм склонна да забравям кошмарния ефект, който имам върху хората, особено когато не ме очакват, както е почти винаги. Устоявам на импулса да прибера храните в хладилника и вместо това ги снимам.
Спирам до плота, за да разгледам луксозните ножове — за обезкостяване, белене, за домати и хляб, широки, тесни и дълги до трийсет сантиметра. Правя още снимки, документирайки всяко място и всичко, което докосна. Бентън продължава да проверява съобщенията от Луси, които пристигат със светкавична скорост.
39
— Всички телефони тук използват софтуер като Пи Би Екс — съобщава ми Бентън и ми показва изпратеното от Луси. — Чудесен начин за Ломбарди да следи какво е вършил всеки — добавя той, но не щастливо или със задоволството, което аз изпитвам, когато фактите се изяснят. — Очевидно са му се обадили в четири и петдесет и седем тази сутрин от блокиран номер. Никоя от шестнайсетте телефонни линии в „Дабъл Ес“, включително и онези в къщата, не приема блокирани обаждания.
В чекмеджетата намирам дървени кутии с ножове за пържоли и различни прибори, кърпи за чинии и ръкавици за хващане на горещи тенджери. Има менюта на местната пицария и китайски ресторант, но се съмнявам, че някой би правил доставки чак дотук.
— Значи обаждащият се е трябвало да набере звездичка осемдесет и две като всеки друг беден глупак на планетата. В противен случай обаждането му нямаше да се осъществи — съобщава ми Бентън. — Луси попита дали познавам номера, а аз го познавам много добре. Мобилният на Гранби. И това не е единственият път, когато е звънял тук. Тя твърди, че същият номер се появява доста често. Въпросът е кога.
Бентън й написва отговор. Вече не внимава какво ми казва на глас. Разполагаме с доказателство за престъпното съучастие на Гранби. Компютърът на „Дабъл Ес“ се оказа истинско съкровище и вече не става дума само за нашата дума срещу нечия друга. Това не е просто подозрение или косвено доказателство, невъзможно е да ни обвинят, че тълкуваме погрешно грозната истина. Данните са неоспорими и съхранени и в офиса ми. А шефът на Бентън няма представа какво го чака.
— Марино пристигна вкъщи около пет сутринта — казвам. — Дотогава новината за трупа в МИТ и чий може да е той вече бе пусната в интернет. Вероятно обаждането на Гранби до Ломбарди е било точно по този повод.
Ново съобщение. Бентън го прочита и казва:
— Много разговори между тях двамата. През март, април, по времето, когато Гранби се местеше тук. И дузина през последния месец. Някои дори са в самите дни, когато са били намерени труповете на Сали Карсън и Джулиен Гуле. Шибана гадория — въздъхва той, като се обляга на стената.
— Знаехме, че ще е така.