— За какво друго може да се е обаждал Гранби, ако не за Гейл Шиптън?
— Мисля, че знаеш отговора.
— Съвсем прост е. — Бентън потвърждава онова, в което вече вярваше. — Тя не е трябвало да бъде убита. Никой не е карал онзи психопат да я убие и Ломбарди е побеснял. Същото му се е случвало и преди с този тип, но сега е още по-лошо, защото Гейл е пряко свързана с „Дабъл Ес“. Все едно да помолиш пияница да стане управител на бара ти.
— Не молиш пияница да стане управител на бара ти, освен ако не знаеш, че е пияница и нямаш нищо лично с него.
Вадя нож с двайсетсантиметрово острие, закривено, за да реже около кости.
— Докарай откачения си убиец тук, повикай човека за връзки с обществеността, поднеси кексчета и оправи положението — казва Бентън.
— И си пожелай късмет. Убиецът ти взима стимуланти и копнее за захар. Губи контрол над себе си и скоро ще рухне.
Задържам ножа в облечената си в ръкавица ръка. Не става за убийство. Връщам го на мястото му.
— Разбира се, готвачът ще трябва да потвърди дали нещо липсва — заявявам и решавам, че няма нужда да разглеждам останалите ножове в кухнята на Доминик Ломбарди. — Всеки от тези може да нанесе смъртоносна рана.
— Но никой от тях не е бил използван — казва Бентън.
Поклащам глава. Оръжието не прилича на никой от тези ножове. Продължавам да снимам и обяснявам на Бентън, че острието е късо, тясно и скосено, а вероятно върхът му е закръглен и лошо изкривен.
— Базирам мнението си на плитките разрези, обелената кожа и назъбените краища — добавям. — Петното върху кърпата, в която е избърсал ножа, също ни подсказва формата му, както и че може да има назъбени части, по които са се закачили влакна от кърпата. Но пък ножовете нямат назъбено, освен ако не ги наостриш.
Ново дрънчене на велосипеден звънец и дълго съобщение от Луси. Тя уведомява Бентън, че втората съпруга на Ломбарди прекарва по-голямата част от времето си на Вирджинските острови, където той е регистрирал голям брой компании. Луси подозира, че те са само фасада. Художествени галерии, луксозни спа комплекси, магазини, хотели и строителство.
— Бизнес, отличен за пране на пари и търговия с дрога — отбелязва Бентън. — Може би там се намират и лабораториите, от които идват дизайнерските наркотици.
Той отваря вратата на малка тоалетна с клозет и мивка. Первазът на прозореца е отрупан с кулинарни списания. „Бон апети“, „Гурме“. Развлекателните четива на френски готвач, който внезапно остава без работа. А хора като него с лопата да ги ринеш из Париж, където жена му е с друг, а децата му въобще не се интересуват от него. „Всичко е свършено“, оплакал се той на Бентън, докато двамата с Марино правели тайната си обиколка.
Изкачваме четири застлани с мокет стъпала. На гипсовите стени на площадката са окачени кристални аплици, които светят меко. Представям си как Ломбарди се е качвал и е спирал да си поеме дъх, стиснал излъскания месингов парапет с късите си дебели пръсти, украсени с диамантен пръстен на дясното кутре и солиден златен часовник на лявата китка. Обиколката на имението му и качването до спалнята му не са били лесни за човек с неговите размери.
Бентън отваря друга врата, която не е заключена, защото я е оставил така. Огромното пространство вътре е претъпкано с антични италиански мебели от рядка дървесина. Розетката на тавана, корнизите и релефите по стените са златни. Пъстър полилей „Мурано“ виси от имитация на стенописа на Микеланджело „Сътворението на Адам“. Тапицирано в златист сатен канапе за двама стои в долния край на гигантското легло, подходящо за кралска особа. Таблата е висока около метър и половина и блести във великолепния червен цвят на аканта.
Ренесансовото бюро с флорентинския трон зад него никога не би побрало огромното шкембе на Ломбарди, а венецианският скрин с огледала сигурно е отразявал неудоволствието и досадата му всеки път, щом е отварял някое чекмедже. Завесите на френските прозорци са от карминеночервено кадифе със сложни златни и сребърни бродерии и подплата от златиста коприна, тежка и приятна на допир. Поглеждам навън към панорамата на изкривения му свят — там всичко си има цена, която вероятно не означава нищо. Всичко е платено с кръвта и страданията на хората, от които е можел да изцеди и последната капка, независимо дали е било убийство, секс или пари за дизайнерска дрога, която те подлудява и убива.
Неосветените коридори едва се виждат в мъгливата нощ. В сградата на спа центъра не свети. За първи път забелязвам, че задната страна на офиса няма прозорци. Лампите покрай извития път представляват размазани петна жълта светлина. Отвъд тях са мястото за разхождане на коне, езерото и хамбарът. През затворените капаци на прозорците се процежда светлина и се чудя кой ли е вътре освен конете. Хората от персонала, които не видели и чули нищо, вече се изнесоха, а Марино би ни изчакал, но се съмнявам, че е успял. Той е просто ченге, едно нищо, и главорезите на Гранби вероятно са му казали, че е безполезен, и са му наредили да си ходи. Продължавам да поглеждам врати и прозорци, да се вслушвам за звуци, като си мисля кога ли същото ще се случи и с нас.