Лесно е да боготвориш героите и да се стремиш да им подражаваш и племенницата ми бе влюбена в идеята, когато започна работа при тях, докато още учеше в колежа. Сега тя ще ви каже, че няма нищо по-впечатляващо и секси от ФБР, докато не осъзнаеш, че им липсва практически опит и че прилагат неограничена власт. Докато не се сблъскаш с Ед Гранби, който отговаря само пред Вашингтон. Не съм особено дружелюбна с агента, когато го уведомявам коя съм и че напускам местопрестъплението.
Не му показвам портфейла със значката си. Ще го накарам да ги поиска. Той поглежда покрай мен към Бентън, който не проговаря и не му обръща внимание. Всичко това постига желания ефект. На лицето на агента се изписва неувереност, когато разпознава нетърпеливи хора с авторитет, които не се страхуват от него. Но има и още нещо. Агентът се усмихва и долавям агресивността му тъкмо преди да сложи Бентън на мястото му.
— Как сте тази вечер, господин Уесли? — пита той, като обляга ръка на карабината си и се навежда. — Никой не ми каза, че още сте тук, но реших, че няма да оставите подобна кола и да се качите при някой ДРУГ.
— Не бих го направил — отвръща Бентън равнодушно.
Скъпата му спортна кола е била забелязана, докато сме оглеждали наоколо, но ние сме без значение. Не сме част от огромната машина и никой не се интересува от нас. Не сме заплаха и може би дори Гранби не ни мисли за такава. После от другата страна на вана се появява втори агент, красива жена в камуфлажни одежди с прибрана на конска опашка коса под бейзболно кепе. Приближава се до колегата си и ми се усмихва.
— Как сте? — пита тя учтиво, сякаш това е обикновена вечер.
— Оръжието, което търсите, може да е взето от големия обор — съобщавам им и посочвам натам. — Нож за конски копита. Дълга дървена дръжка с острие с извит връх.
— Оръжието на убийството може да е в обора?
Агентът не сваля очи от нас.
— Не мисля, че той се е втурнал в обора, за да върне ножа, след като е убил трима души — отговарям прямо. — Но смятам, че ще намерите други подобни ножове, а и използваният вероятно е бил там по-рано. Това е важното. Няма да е лошо да предадете това на криминалистите си.
— На какво основавате преценката си? — любопитно пита агентката.
— Раните по вратовете на жертвите съвпадат с ножа, който ви описах, и освен ако убиецът не е донесъл същия на местопрестъплението, значи го е взел от обора. Не знам какво друго би могло да направи разрезите, които видях.
— Сигурна ли сте, че е определен вид нож? — пита тя, сякаш това има значение, но долавям, че не се интересува много.
— Сигурна съм.
— Значи да не разглеждаме различните кухненски ножове?
— Ще си загубите времето и ще натоварите излишно лабораторията.
— Добре, ще погледнем — заявява агентът, като се отдръпва от колата. — Весела Коледа.
Двамата дръпват барикадите настрани. Минаваме покрай тях и Бентън настъпва газта, сякаш иска да им каже да вървят на майната си. Мисля си, че Гранби може да го е казал първи. А вероятно дори и ни го повтаря в момента.
Обаждам се на Луси и вече се чувствам неспокойна относно онова, което Ед Гранби може да е подхванал. Гони ме параноя и мислите ми препускат лудо.
Повече от възможно е, ако не и съвсем сигурно, той да знае, че сме били тук без разрешение през последния час и не е направил нищо по въпроса, защото е потаен и коварен. Той е опитен политик и не би искал да създаде впечатлението, че е изгонил главния съдебен лекар на Масачузетс от местопрестъпление с три убийства, които са главната новина по всички канали.
Би изглеждало, че крие нещо и не му е чиста работата. Всъщност би изглеждал точно такъв, какъвто е. И макар да не би се поколебал да изгони Бентън от местопрестъплението, Гранби не е глупав. С мен трябва да е по-прикрит и хитър. Би изчакал да изпрати криминалистите и другите си агенти в „Дабъл Ес“, докато аз и Бентън си тръгнем. Внезапно електронната комуникация ми се струва не съвсем безопасна. Нищо не е безопасно.
— Тъкмо си тръгваме, затова ще говоря сбито — казвам, за да уведомя Луси, че ще внимавам какво говоря.
— Разбира се — отговаря тя.
— Не знам кога ще се приберем и се тревожа за Сок.
Тя знае, че имам предвид нещо друго, тъй като Джанет е взела кучето ми в пет часа, преди прислужницата ни Роза да си тръгне. Луси вече ме уведоми за това.