— Той е добре. Между другото, Роза каза, че ако не възнамеряваш да украсяваш елхата, тя ще го направи. Разбира се, ако Брайс не я изпревари.
— Ще се погрижа за това — отговарям.
— И Сок не може да се прибере довечера.
Луси има предвид, че Бентън и аз не би трябвало да се прибираме. Убиецът е идвал в дома ни преди и не можем да предвидим точно до каква степен е откачен, но знаем, че е достатъчно. В момента Сок вероятно спи в къщата на Луси, която не е далеч оттук. Иска ми се да имахме време да се отбием. Иска ми се животът да беше безопасен и спокоен, за да мога да си позволя приятна късна вечеря със семейството и кучето си.
— Кой още е в службата? — питам.
— Брайс, охраната и аз. Марино е навън с Мачадо. Лекарите приключиха и си тръгнаха.
— Ан тръгна ли си?
— Тя и Люк излязоха да хапнат. Не знам къде ще отиде след това, но и двамата казаха, че ще се върнат, ако имаш нужда от тях.
Подозирам, че Ан може да спи с хубавия женкар Люк Зенър. Не ми пука, но връзката няма да продължи дълго, което няма да е проблем, ако Ан не се влюби в него.
— Не е необходимо — отговарям, — но моля те, уведоми ги, че трябва да са изключително внимателни. Има причини да се тревожим за стабилността на човека, издирван от ФБР.
— Да, предполагам, че е така, след като е убил четирима души през последните дванайсет часа. А и не се знае какво ще предприеме сега.
— Ти добре ли си? — питам я какво прави, макар да знам, че се рови из сървъра на „Дабъл Ес“. — Въпроси относно местоположението или статута?
— Разбира се.
ФБР знае, че сървърът е у нас и вече се е свързало с КЦК.
— Обичайната документация, която ще отнеме известно време — добавя Луси.
Явно е успяла да ги забави.
— Но аз съм повече от добре — тя продължава да следва намеците ми и да не казва нищо прямо или очевидно.
— Когато дойда там, ще отида направо в киното, ако всичко е готово.
— Готово е и те чака. Смених лошия проекционен апарат. Кажи му да дойде горе при мен веднага.
Луси не споменава името на Бентън.
— Искам да му покажа страхотна нова търсачка.
Явно е открила още уличаващи доказателства за Гранби. Той не е предвидил това, но очевидно планира нещо и трябва да внимаваме. А най-вече трябва да сме коварни и хитри.
— Ще му кажа — обещавам.
Затварям телефона и го оставям в скута си. Поглеждам навън в тъмната нощ. Минаваме покрай парка „Минитмен“, мъгливо празно пространство с едва видими статуи и извит дървен мост, по който убиецът е избягал тази сутрин. През клоните на дърветата проблясват светлините на „Дабъл Ес“.
— Това, за което говориш, е нелегално подслушване — казва Бентън.
— Не говоря за нищо.
Той очевидно ще се застъпи за тях, помислям си тъжно. Обзема ме раздразнение, което ни отдалечава един от друг всеки път, когато се почувствам така.
— Познавам начина, по който говориш, Кей.
— Знаеш също и защо се тревожа, Бентън.
Не съм сигурна, че той осъзнава колко лошо е положението. Гневът и раздразнението ми се усилват. Бентън идеализира Бюрото, където започна кариерата си като уличен агент, издигайки се до върха като шеф на бившия отдел „Поведенческа наука“ в Куонтико.
Разбирам дилемата му. Дори Луси я схваща. За него да приеме, че Бюрото и министерството на правосъдието са способни на такива гадости, е все едно аз да повярвам, че когато правя аутопсия, тя не е нищо повече от научен проект като дисекция на жаба.
— Ще оправдаят всичко, което могат, независимо дали е тайното наблюдение на обикновени хора, журналисти или дори съдебен лекар. И положението не е ново, само се влошава. След като тази врата бе отворена, много по-лесно е за човек като Гранби да престъпи границите на закона безнаказано.
— Той няма основателна причина да ни шпионира. Не искам да те обзема параноя.
— Не бъди толкова шибано почтен, Бентън, защото той не е. Той може да наруши всички правила, които си поиска, а с какъв отговор разполагаме ние? Да съдим правителството?
— Трябва да запазим спокойствие.
— Аз съм напълно спокойна. Знам за случаите навън, а също и ти. Но за всеки случай, за който разберем, има безброй други, за които не чуваме. Знаеш го по-добре и от мен. Това е твоята проклета агенция, Бентън. Наясно си какво става там. Ако решат да шпионират някого без съдебна заповед, кой ще им попречи?
— Гранби не е това ФБР, което познавам. Нито онова, което ти познаваш.
— Да, ФБР, което познавахме — отговарям мило, като прикривам силните си чувства, защото те само ще настроят Бентън отбранително.