Хората се провалят. Всичко се проваля. Раждаме се с вяра във вълшебствата и се стремим към тях, после се усъмняваме, че съществуват, а накрая се боим, че те постепенно ръждясват, загниват, избеляват, увяхват и умират. Превръщат се в пепел. Моята реакция е винаги една и съща. Чистя. Това правя и сега, застанала до дългата стъклена интерактивна маса с проекционни апарати за данни под нея, които показват компютърни образи на документи и снимки. Докосвам леко с ръка виртуалните папки и прелиствам страниците, сякаш са от хартия. Преглеждам протокола от аутопсията на Габриела Лагос.
Наблизо, на леко извитата стена, виртуалният й образ проблясва гротескно в три измерения. Непрестанно снова между стъклената маса и друга по-малка, където са поставени безжична клавиатура и мишка. Имам чувството, че съм в помещението с ваната, застоялата вода и подутия труп. Виждам всяка вена и артерия в зелено-черен цвят под прозрачната кожа, която се смъква там, където са мехурите и зачервяванията от изгаряне. Размествам образите по начин, който ми създава усещането, че се разхождам наоколо и разглеждам всичко, като че ли съм там, за да обработя местопрестъплението вместо бившия ми заместник, доктор Гайст, вече седемдесетгодишен и уютно настанен в луксозен старчески дом в Северна Вирджиния.
Когато му се обаждам, той е достатъчно любезен отначало. Казва, че е приятно изненадан да ме чуе след всички тези години. Обяснява ми колко му харесвало да е пенсионер. От време на време давал консултации по някой случай, не много често, но просто държал да поддържа мозъка си млад. Става обаче все по-снизходителен и мрачен, докато разговорът продължава, а после и агресивен, когато го разпитвам за подробностите по случая на Габриела Лагос, същите подробности, за които двамата спорихме през 1996 година. Но сега знам нещо, което тогава не знаех.
На трети август той бил извикан в дома й в един и единайсет следобед и бързо определил, че смъртта й се дължи на инцидент. Знаел какво ще открие и как ще го разтълкува, а това е онази част, която не сглобих чак до тази вечер.
— Спомням си трупа й във ваната, която беше пълна до половината — казва ми той по телефона.
Почти десет и половина е и усещам, че добрият доктор е подпийнал.
— Очевидно удавяне, нищо подозрително — продължава той. — Но доколкото си спомням, ние с теб бяхме на различни мнения.
— Като се върнеш назад в спомените си, убеден ли си, че онова, което си видял, не е било инсценирано?
Чудя се дали годините са покрили лъжите му така, че той вече да не си спомня причината за тях, както и дали би желал да има възможност да приключи съществуването си на земята като честен човек.
Изненадващо обаче откривам, че е същият като преди. Твърди, че помни колко горещо и задушно било в къщата й. Прозорците на банята били почернели от мухи, които бръмчали оглушително. Вонята била толкова непоносима, че едно от ченгетата повърнало, а други две избягали на чист въздух на двора. Габриела Лагос пила водка, преди да вземе гореща вана, и така увеличила риска за аритмия, от която припаднала и се удавила. Доктор Гайст ми рецитира всичко това на един дъх.
На мястото нямало нищо необичайно, продължава да ме уверява той. Историята му не се променя, защото през последните седемнайсет години не се е случило нищо, което да го накара да преразгледа случая или да си покрие задника. Преди да му звънна, вероятно дори не се е замислял за случая в продължение на години.
— И никой не е разтребвал банята в твое присъствие или може би преди да се появиш там? — питам.
— Не ми се вярва.
— Напълно сигурен ли си?
— Не ми харесва намекът ти.
— Кухненската врата, която е водела навън, е била отключена. Сигурно си забелязал, че климатикът е бил спрян. А тя не би го направила, докато още е била жива. Било е в края на юли и над трийсет градуса.
Разглеждам снимките на масата за данни, докато говоря с него. Изключен термостат. Незаключена врата, през чиито стъкла се вижда огромен горист заден двор. Съвсем лесно би било за някого да проникне в къщата след стъмване и да пооправи местопрестъплението. Някой, който е знаел какво ще търсят следователите. Някой добре информиран, който се чувства удобно да участва в конспирации и да лъже. Но дори доктор Гайст не би бил толкова дързък, че да извърши престъпление. Но пък би пропуснал определени подробности, ако бъде убеден от правителствено лице, че това е в интерес на всички.
— Алкохолното ниво в кръвта й, 0,04, вероятно се дължи на разлагането — отбелязвам и премествам доклада пред себе си. — Няма токсикологични доказателства, че е консумирала алкохол.