Омраза! Изпитвам омраза, а не искам да е така. Но това е, което човешката природа ти причинява, след като си започнал сравнително добре, а после хората вършат разни неща, за да те съсипят. Знам, че до края на живота си ще виждам бялото й клоунско лице, заобиколено от пламъци и пара, миризлива като гадостите, с които ме мажеше, когато се разболявах като дете. Спомням си, че това започна, когато бях на шест години. Тя влизаше при мен, а аз исках да умра. Мисля си за смъртта всеки път, когато вляза и тя закрещи: „Мартин, ела тук! Седни и поговори с майка си! “
Малките пламъчета са ритуални свещи, които след смъртта на Габриела били подредени по ръба на ваната и не може да са убегнали от вниманието на доктор Гайст. Две от тях бяха напукани и с липсващи парченца, а по пода и върху водата се виждаха капки восък. Виждам ги ясно на снимките, които Луси е прожектирала на извитата стена. Очевидно в даден момент свещите са били съборени. Паднали са на пода и във ваната и течният восък се е втвърдил. После някой ги е подредил, разполагайки ги спретнато като всичко друго.
Забелязвам големите бели хавлии, безукорно сгънати и поставени на етажерките, малките рамкирани картини, идеално окачени на сивата каменна стена. На кукичката до стъклената кабинка за душа виси хавлия. На кърпа върху плота до мивката са подредени буркан с маска от бял чай и етикет от спа магазин на име „Октопод“, бутилка евкалиптово масло за тяло, което би изпълнило въздуха с острия аромат на ментолов мехлем. Предметите са нагласени като на сцена, за да разкажат историята, която доктор Гайст е искал да бъде разказана. Габриела си сложила маската и сипала ароматно масло във ваната, преди да преживее някаква злополука, вследствие на която изгубила съзнание и се удавила.
Бившият ми заместник беше умен и компетентен, но не беше прекалено прецизен в изпълненията си. Слава богу, повечето неморални хора не са прецизни, особено когато нямат личен интерес в това, за което лъжат. Не му е пукало какво е станало с Габриела Лагос. Що се отнася до него, той въобще не е свързан със случая. Убедена съм, че би могъл да оспори доказателствата и почти да повярва на заключенията си.
Доктор Гайст се интересуваше единствено от себе си и вероятно е приел, че целта на Гранби е била да избегне сензация относно смъртта на Габриела Лагос, защото хора над него в министерството на правосъдието, главната прокуратура и бог знае къде още са се страхували от политически проблеми. Президентските избори предстояха след три месеца и нямаше смисъл да се хвърля сянка върху Белия дом, където удавената жена бе добре позната с уреждането на изложби и купуването на произведения на изкуството за Първото семейство. Истината нямаше значение. Доктор Гайст щастливо е сътрудничил в измамата, ако според него това не е нанасяло истински щети. А на всичкото отгоре е имал и полза.
Това, което не можах да видя в отпечатаните снимки по онова време, е разположението на двамата, които може да са били заедно в банята, преди всичко да се обърка така ужасно. Ако Мартин е седял на затворения клозет и големите му крака са почивали върху килимчето, той е гледал право в тебеширенобялото лице на майка си, а тя се е оглеждала в огромното огледало на стената до него. Той споменава това в дневника си, електронен документ, който според Бентън е истински.
Тя гледа и двама ни в огледалото. Никак не ми се иска да я гледам как ни зяпа. Искам и двамата да умрем. Как всичко се обърка толкова? В момента е кошмарно за мен… не че някога е било добре… но най-после споделих с Даниъл, най-добрия ми приятел.
Тормози ме мисълта, че не трябваше да му казвам, но го направих. Разказах му цялата шибана история още откак се помня. Пиехме бира в мазето му и аз бях разстроен заради онова, което гадориите у дома причиняват на оценките ми в училище. Всички ме мразят. Не знам какво, по дяволите, стана. Всичко беше наред и изведнъж сякаш се шибнах в някаква проклета стена. Бам! Струва ми се, че хората ме смятат за откачен. Най-после осъзнах, че съществуването е само наказание. Какво, по дяволите, мога да очаквам?
Е, поне той не ме нарече „извратеняк“. Смята, че тя е виновна за всичко, и ако продължа да се примирявам, той вече няма да иска да има нищо общо с мен. Твърди, че трябва да запиша всичко, защото се нуждае от доказателства, за да ми повярва напълно. Значи това трябва да направя. Да инсталирам шпионска камера. А след като се убеди, той ще „оправи“ кучката. Не изпитвам нищо, когато го казва. Мразя я! Това е истината. Ако той си тръгне, ще съм ужасно самотен без приятел. Възнамерявам да отида до „Радиошак“ утре и да купя шпионска камера. Трябва да извадя пари от сейфа, без тя да разбере…