— Може да е карал скейтборд заедно с приятеля си Даниъл. Единственият му приятел — казвам.
— Даниъл Мърса. Споменава го на доста места в дневника си. Това ме притесняваше и преди, но не толкова, колкото започна да ме тормози преди няколко седмици, когато чух за резултатите от ДНК пробата, за които сега знаем, че са фалшифицирани.
— Сигурно е бил разпитван след убийството.
— Отначало полицаите не можеха да го намерят — отговаря Бентън и се сещам за забележката на доктор Гайст относно „момчетата“. — Когато най-после го откриха, майка му измисли някакво удобно извинение, че бил на гости на сестра й в Балтимор. И разбира се, сестрата потвърди това. После Даниъл беше разпитан и твърдеше, че нямал представа какво е станало с майката на Мартин. Каза, че приятелят му не вървял добре в училище, момичетата не го харесвали, бил потиснат и започнал да пие. И разпитите приключили дотам.
— Приключили са там, където някой е искал да приключат — отсъждам.
— Гранби — казва Бентън.
— Силно подозирам, че сравнително компетентен и самоуверен човек е посетил местопрестъплението, преди трупът да бъде намерен. Изключил е климатика, напълнил е ваната с вряла вода, подредил е банята, свалил е скритата камера и вероятно е взел хард драйва от компютъра на Мартин, без да осъзнава, че в спалнята е скрито резервно устройство. Хлапета не биха се сетили за толкова много подробности, макар че работата не е била идеално свършена. Очевидно е.
— Гранби е доста очевиден кандидат — подмята Бентън.
— Не знам как би могъл да го докажеш на този етап.
— Вероятно не мога да докажа, че е подправил местопрестъплението, но сигурно е бил той, щом работата е свършена аматьорски.
— Разполагаш поне със списъка с обажданията — напомням му. — Гранби е звъннал на доктор Гайст за Габриела Лагос в деня преди някой да е знаел за смъртта й. С изключение на замесените, разбира се.
— Да отпечатаме екземпляр от списъка.
Изпращам идентификационния номер на документа на Луси и я моля да го разпечата. Не казвам какво е, само я моля да го донесе долу. Тя ми изпраща съобщение, че ще ни идват гости, а аз загрявам защо Бентън иска копието. Имам чувството, че знам какво ще направи с него. Някои хора биха се изкефили на това, но не и Бентън.
— След като Габриела била убита, но преди трупът да бъде открит, някой е уведомил Гранби, че има проблем — казва Бентън. — В противен случай не виждам как може да е знаел предварително. Някой, който е знаел за извършеното от Даниъл, човек с власт, на когото Гранби би искал да помогне.
— Тогава Даниъл трябва да го е споделил с този човек, който и да е той.
— Разбира се — съгласява се Бентън. — Той е хлапе, което тъкмо е убило майката на най-добрия си приятел, известна дама от Вашингтон, колекционираща предмети на изкуството за Белия дом. — Бентън продължава да оглежда информацията в мозъчната си база данни, а аз — в моята. — Даниъл се е обадил, защото се е нуждаел от помощ, за да се отърве безнаказано.
— Човекът в центъра на всичко това. Всички пътища водят към един и същи източник — казвам и отново се сещам за октопода. — На колко години е бил Даниъл тогава?
— Тринайсет.
— Изненадана съм. Предполагах, че той е бил по-големият от двамата.
— Той е бил доминиращият в приятелството. Организиран и със стремеж към пълен контрол, готов да поема рискове и да се фука с нуждата да стимулира усещанията си и високата си търпимост към болка. Не изпитва болка или страх като останалите хора.
Представям си как Даниъл е подмамвал Мартин към екстремни ситуации със скейтборда, които са довели до счупената му ръка и други рани и унижения.
— Мартин бил две години по-възрастен и два класа пред него, но страдал от адски ниско самочувствие. Бил много умен, но не особено надарен атлетически — обяснява ми Бентън. — Бил самотник.
— Дълго време ли са били приятели?
— Очевидно майките им са били много близки.
— Колко удобно, че майката на Мартин била експерт по изящните изкуства, уреждала изложби и купувала шедьоври за Първото семейство — отбелязвам и си представям откраднатите картини в спалнята на Ломбарди.
— Мисля същото като теб.
Питам го кой и какъв е Даниъл Мърса днес и къде е. Бентън ми отговаря, че започнал да събира информация, когато Гранби съобщил на отдела, че ДНК пробата е идентифицирала Столичния убиец като Мартин Лагос. Съпругът ми говорил с майката на Даниъл и й обяснил колко важно е да научи дали някой е чувал детския му приятел Мартин, който може да е в опасност и да представлява опасност за другите.