Тя твърдяла, че няма представа, защото не се била чувала с Даниъл, откак напуснал лятната програма в колежа си в Лакост, Франция, когато бил на двайсет и една години. Признала, че той често имал неприятности, бил приеман и изхвърлян от различни училища и накрая — изпратен в чужбина. Не се дипломирал и вече нямал нищо общо с нея.
— Вярваш ли, че ти е казала истината? — питам.
— За това, да — отговаря Бентън и премества образа на папка по-близо до себе си. — Наистина мисля, че жената е разтревожена сега.
— Заради случаите на Столичния убиец.
— Не й ги споменах.
Той вади документите от виртуалната папка и започва да прелиства страниците им, които издават шумолене като от хартия.
— Но останах с впечатлението, че тя знаеше за какво говоря, когато споменах за Мартин и че трябва да го намерим. Нещо в поведението й ме накара да заподозра, че знае адски добре, че няма да го намерим, защото е мъртъв. Но това не означава, че Даниъл не е някъде навън, където убива хора, и тя е наясно.
Бентън подрежда страниците на ученическо дисциплинарно досие от колежа по изкуство и дизайн в Савана.
— Едно от многото училища, където се е подвизавал Даниъл. Академичните му справки ни предлагат доста информация. Разбил заключеното шкафче на друг студент, проникнал в женското общежитие и откраднал бельо от пералното помещение, подпалил кофите за боклук на академичния си съветник, удавил едно куче и се хвалил с това, държал се ужасно в клас и имал прояви на вандализъм. Дълъг списък, който включва гимназиалните му години.
— Полицията занимавала ли се е с него?
— Никога не е била викана. Всички проблеми били уреждани поверително. Типично за училищата. Но може да има и друга причина.
— Какво още каза майка му?
— Направила всичко възможно за него, похарчила луди пари за психиатри и лечение. Като дете Даниъл бил диагностициран с разстройство на сетивните възприятия. От думите на майка му съдя, че в неговия случай РСВ се проявява не в прекалената му реакция на усещания, а в това, че тя никога не му е достатъчна. Отначало объркали диагнозата му със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, СДВХ, заради неспособността му да седи мирно и манията му да докосва неща, търсенето на тръпка и рисковани дейности, ходене на кокили, катерене по телефонни стълбове и водни кули, прозорци и водосточни тръби, фукане пред другите деца, които се опитвали да го имитират и пострадвали. Майка му призна, че не можела да го контролира, независимо как се е опитвала.
— Струва ми се, че му намира оправдания, защото подозира най-лошото — отбелязвам.
— Искаше аз да повярвам, че е била добра майка и му е осигурила всички възможни лекове. Люлки в задния двор, катерушки, трамплини, гимнастически топки, получавал всичко. И тя лично наблюдавала творческите му изяви като рисуване с пръсти и работа с глина.
— Глина — повтарям. — Точно каквото Ърни намери.
— И аз се сетих същото.
— Минерален отпечатък, който може да е от боя или глина за скулптури — казвам замислено.
Влакна ликра от ластичен плат като за гащеризон. Връщам снимката на Мартин на екрана, за да я разгледам по-внимателно. Разучавам рисунката на Даниъл върху белия гипс на ръката на приятеля му. Яркосиня карикатура, която май изобразява момче, закопчано от глава до пети в нещо, напомнящо на чувал, ушит от пъстър ластичен плат, който може да бъде разтяган в различни интересни форми пред огледалото или в сенки по стените. Терапевтичен чорап за тяло, който не се къса, а ако ципът е дръпнат, човек не може да се измъкне от него. Може да диша вътре, но това не означава, че е невъзможно да задушиш някого с него, ако го обвиеш плътно около лицето му.
Удобен начин за задържане на човек. Мекият копринен плат не причинява сериозни наранявания. Представям си Гейл Шиптън, парализирана от електрошока и закопчана в подобно нещо. Това би обяснило сините влакна от ликра по тялото й, под ноктите и между зъбите й. После я виждам как се мъчи да се освободи от ластичния си затвор в колата на убиеца. Драска с нокти, може би хапе плата, паникьосана и с лудо разтуптяно сърце.
Надявам се да е умряла бързо, преди той да е успял да довърши кошмарното си деяние, и подозирам, че знам останалото. Вероятно разтегателният чувал е бил отворен на седалката на колата и в мига, когато я е вкарал вътре, я е закопчал в него, уверявайки я, че няма да я нарани, ако се държи добре. Сигурно я е заплашил и с нов електрошок.
Виждам го как шофира в тъмнината и може би й говори. Отвежда я на място, което е избрал предварително, стяга ластичния плат около лицето й и я задушава. Това би отнело не повече време от нужното за удавяне, освен ако е бил достатъчно жесток, за да го прави бавно, да затяга и отпуска колкото си иска до мига, когато тялото й не е можело да изтърпи повече тормоз и се е предало.