После той наглася жертвата си, украсява я според извратените си фантазии и я обува в бикините на друга жертва. Всичко е символично. Част от изкривения му мозък и душа, хореография на дяволското му въображение, зло изкуство, извратено вдъхновение, което се корени още в началото му на тази земя и вероятно е подхранвано от гнусните домашни филмчета, представящи как Габриела Лагос се къпе и съблазнява сина си.
Представям си как Даниъл Мърса влачи трупа на нещо като шейна и го наглася като за изложба до езеро близо до игрище за голф. Протегната ръка с изкривена китка, така както Габриела Лагос е била разположена във ваната.
Подобен образ би бил незаличимо отпечатан в жестокото съзнание на Даниъл, след като е удавил майката на приятеля си и е наблюдавал как голото й тяло се е отпуснало във водата, сякаш тя просто си почива в уханната вана, заобиколена от свещи и меки бели хавлии. Може да е записал убийството й и често да е гледал записа, който е подхранвал извратените му фантазии.
— Не е задължително да оздравееш от РСВ, когато пораснеш — обяснява Бентън. — А най-лошото, което човек с това заболяване може да направи, е да взима дизайнерска дрога и стимуланти като МДПВ.
— И нищо от това, което ми разказваш за Даниъл Мърса, не е било прието сериозно от колегите ти — казвам и внезапно усещам, че съм изтощена и вледенена, и се опитвам да прочистя мозъка си.
— Никой не ме слуша, защото слушат ДНК-то. Профилът на Даниъл Мърса не е този, за който се намери съвпадение в КОДИС. Всъщност той никога не е бил вкарван в КОДИС, нито е бил арестуван. При това поради основателна причина.
Образите на умиращите жени не изчезват от ума ми. Виждам ужаса и страданието им, докато са се задушавали. „Ха! Ха! Ха!“, бе написал Даниъл Мърса на гипса на приятеля си.
— Много хора имат тревожно минало, но не стават серийни убийци — продължава Бентън. — А и Гранби ме дискредитира пред колегите. Не знам точно как и кога започна, но не е трудно за изпълнение, когато хората се тревожат за службата си и са амбициозни.
— Бащата на Даниъл Мърса. Нищо не се споменава за него.
— Банка за сперма — отговаря Бентън. — Майка му твърдеше, че не знаела кой е биологичният му баща, но човек трябва да си зададе въпроса как е могла да си позволи скъпа терапия, колеж, учене в чужбина. Вероника Мърса е бивша кралица на красотата, никога неомъжвана. Била секретарка на конгресмен от Ню Хампшър, който наскоро се оттегли от политиката. Заплатата й не е била голяма, а и не е имала други доходи. Но никога не е страдала от липса на пари.
— Няма да вкарам никакви данни в КОДИС или някоя друга база данни, докато не се уверя, че е безопасно — заявявам решително. — Ще направим сравненията в моята лаборатория и ще изискам семейно проучване, за да потърсим близки роднини, братя и сестри или връзка родител-дете. Ако Даниъл е свързан с някого и ние разполагаме с ДНК-то на този човек, ще го открием.
— Това би обяснило много неща — казва Бентън. — А Гранби мажеше да осъществи плана си безпроблемно, ако ти беше оставила доктор Гайст да действа както си иска и да определи смъртта на Габриела Лагос като инцидент.
— Няма съмнение, че не е било инцидент. Въобще не трябваше да има съмнение.
— Покажи ми откъде знаеш, че убиецът е използвал двете си ръце. Трябва да го видя лично. Налага ми се да мога да го твърдя със сигурност.
Докосвам стъклената маса, където протоколът от аутопсията и снимките лежат един до друг.
43
— „Никаква медицинска история.“
Чета написаното от доктор Гайст в протокола от аутопсията на Габриела Лагос. Включил е някои факти и е пропуснал други.
-„Няма история на припадъци, пристъпи, сърдечни проблеми. Внезапно взима вана и умира на трийсет и седем години. Пробата за наркотици е отрицателна, а алкохолът в кръвта й се дължи на разлагането.“
Показвам на Бентън съдържанието на документа от четири страници, проектирано върху стъклената маса.
— Бяла пяна в носа, устата и дихателните пътища. Не е било възможно да се замаскира фактът, че става дума за удавяне.
Бентън се надига от стола си и влиза в театъра, където банята на Габриела и подутият й труп са проектирани навсякъде около него. Светлините и сенките се отразяват по лицето му, когато се настанява до малката маса, която Луси нарича „пилотската кабина“. Безжичните мишка и клавиатура му позволяват да размества сцените и сега той сякаш се движи из банята. Отначало е малко неуверен, но бързо свиква.