Виждам дългата кестенява коса на Габриела Лагос, разпростряна върху застоялата вода във ваната. Наблизо плава черен ластик с лъскава черна панделка. Очевидно косата й е била вдигната нагоре, преди да я удавят. Бяла маска покрива външния слой кожа, която се свлича. Жабешкото й лице е яркочервено от брадичката надолу, защото е била потопена по този начин, след като ваната е била изпразнена и напълнена отново с гореща вода. Доктор Гайст е пропуснал и този важен факт. Не е вписал бледите участъци плът над повърхността на водата, горната част на лицето и китките, докато останалата част от трупа е червена от изгаряне.
— Ако водата е била вряла, докато са я давили — обяснявам на Бентън, — всеки сантиметър от тялото и главата й щеше да е покрит с кошмарни изгаряния. А това е изключително важна информация, защото сочи, че водата е станала по-гореща, след като е умряла, което говори за убийство.
— Никога не съм разбирал пяната — признава Бентън, като кликва с мишката и лицето на Габриела внезапно става огромно, подуто от газовете на разлагането и с изпъкнали като от ужас очи. — Хората са под водата, а пяната си е още там. Защо не се отмива? — пита той и насочва стрелката на мишката към бялата пяна между подутите устни.
— Изглежда упорита, защото не е само между устните й — отговарям. — Когато някой се дави и се мъчи ожесточено да си поеме дъх, пяната се събира в белите дробове и трахеята. Повечето е там, а това, което виждаш, просто капе от устата й. Не се отмива, защото е прекалено много. Доктор Гайст е знаел, че не може да твърди, че Габриела не се е удавила. Знаел е, че тялото й няма да му позволи да изтърси подобна лъжа безнаказано. И е направил единственото възможно — обявил е удавянето за инцидент.
Отивам до мястото на Бентън. Поглеждам Габриела Лагос отново и си припомням защо навремето се почувствах неудобно и изпълнена с подозрения, които ме отведоха до погребалното бюро във Вирджиния. Поради състоянието, в което се намира трупът, не е лесно да различиш контузиите, но са там. Тъмночервени петна на дясната буза и челюстта, дясното бедро и по двете ръце и лактите. По глезените и краката са разпръснати малки синини, причинени от пръсти.
— Нужни са били две ръце, за да се оставят синините по глезените й. Не големи ръце като тези на Мартин, а това е другото интересно. Кръглите следи от пръсти, притискащи глезените й, са малки — обяснявам и вдигам ръце. — Не много по-големи от моите. Някой я е държал здраво. Сграбчил я е за глезените и е дръпнал нагоре, като е закачил краката й на ръцете си и така е причинил синините зад колената й. Долната част на краката й е била притисната плътно към гърдите и горната част на тялото й е била напълно потопена. Другите наранявания по хълбоците, ръцете, лактите и лицето се дължат на мятането й и удрянето във ваната. Мятала се е свирепо, навсякъде е плискала вода, свещите са били съборени на пода и във ваната. Но всичко е приключило след минути.
— Да, сега разбирам, че това не може да е било извършено с една гипсирана ръка — кимва Бентън.
— Мартин не би могъл да го извърши, но смятам, че е наблюдавал. Седял е на капака на клозета, големите му крака са почивали на бялото килимче, където вероятно е седял през по-голямата част от живота си, когато майка му го е принуждавала да е публика на съблазнителното й къпане — обяснявам. — Не можеш да го виниш, че е искал смъртта й. Искал е да се освободи от нея, но не е очаквал какво всъщност е да станеш свидетел на подобно нещо.
Представям си го ококорен, парализиран и шокиран, докато е гледал как майка му умира по жесток начин пред очите му. След като веднъж се е започнало, той не е можел да го спре. Може да е искал да го спре, но да не е успял.
— Трябва да е било кошмарно — казвам на Бентън. — Убедена съм, че синът й дори не си е представял колко ужасно ще бъде.
— Надали е изпитал удоволствие от ужаса — съгласява се Бентън. — Мартин Лагос не е бил луд и садист. И не е имал нужда непрестанно да възбужда сетивата си с поредната тръпка, в този случай убийство.
— Чудя се какъв ли размер обувки носи Даниъл Мърса — казвам и си припомням снимката на младия мъж със слона.
Усещам как въздухът се раздвижва, когато вратата зад нас се отваря и светлината от коридора нахлува в стаята. Луси влиза, хванала няколко листа в ръка. Изглежда щастлива, каквато е винаги, когато се кани да закове някого или да му отмъсти.
— Гранби и войските му са тук — съобщава ни тя. — При охраната. Казах им да почакат, докато се появиш. Компютърът е опакован и готов за предаване. Подписах документацията и всичко чака да го подпишеш и ти. Има още много неща, които трябва да огледам, но разполагам с копия от всичко, а те не знаят за това. Карин и Джанет са горе.