— Разбира се — отговарям, без да се усмихна или да проявя дружелюбност. — Всичко е готово за вас.
Срещам погледа на Рон и той ми кимва през отворения прозорец.
— Да, госпожо… шефе — казва той и май долавям следа от усмивка. — Документацията е наред и всичко е тук.
— После и убийствата — обръщам се към Гранби, който приглажда идеалната коса по елегантно посребрелите си слепоочия. — Ще продължим да работим по тях тук и да предаваме на ФБР цялата информация.
— Както винаги, много сме ви благодарни.
Той продължава да приглажда косата си, докато гледа как Рон отваря вратата и избутва навън количка, върху която е поставен сървърът, опакован в найлон. И сякаш за да подчертае замисъла си, Луси го е облепила с яркочервена лепенка, на която с огромни черни букви пише: „Запечатани веществени доказателства. Не пипай!“.
Вадя химикалка от джоба на престилката си и подписвам предавателния протокол, после го подавам на Гранби. Върша всичко по правилата и официално предавам на ФБР доказателства за анализ, който определено не е необходим. Чудя се кога ли за последен път шеф на отдел лично е получавал доказателства или си е правил труда да се появи в моргата. Не бих се изненадала, ако Гранби никога не е бил свидетел на аутопсия.
— Не очаквах да те видя сега — казва Гранби на Бентън. — И защо всъщност си тук? — пита той, като отново приглажда косата си.
— Кефя се на свободното си време. Вероятно много повече, отколкото ти ще се кефиш.
Очите на Гранби се смаляват, когато е настроен агресивно, но той отново се усмихва.
— Не и аз. Имам прекалено много работа.
— Мисля, че скоро ще разполагаш с адски много свободно време, Ед.
Чувам енергични стъпки откъм асансьора и се появяват Луси, Джанет и Карин Хегъл. Застават до Брайс и Гавин Конърс, група свидетели, струпани тук в съответствие с плана.
— Какво е това? — извиква Гранби и приковава очи в Карин Хегъл.
Със сигурност знае коя е. Карин се появява по новините често благодарение на важните си дела и е прочута почти толкова, колкото професионален спортист. Но най-важното е, че е била адвокат на Гейл Шиптън и е съдела фирма, която е плащала на Гранби в продължение на години. Достатъчно мангизи в брой всеки месец, а и бог знае какви други услуги и облаги и той не се е притеснявал за нищо, докато не се е оплел прекалено много в лъжите си. Животът, на който се наслаждаваше досега, вече приключва.
— Ако знаеш за кого става дума, Ед, сега е моментът да кажеш нещо — съветва го Бентън, без да отделя очи от него. — Мартин Лагос не е човекът, когото издирваме. Знам какво си направил. Всички ние знаем.
— Нямам представа за какво говориш, но намекът ти е обиден.
— Каниш се да стовариш случаите на Столичния убиец върху хлапе, изчезнало преди седемнайсет години, въз основа на ДНК профил, който, деликатно казано, е грешен. Убеден съм, ти ще твърдиш, че е станала грешка в лабораторията.
— Това не е нито мястото, нито времето за подобни неща! — рязко отвръща Гранби. — Ще обсъдим проблема насаме.
— Не, няма — обажда се Карин Хегъл и едва сега забелязвам, че си е направила труда да се издокара професионално.
Дребна пламенна жена с къса кестенява коса и привлекателно лице, което не изглежда ни най-малко заплашително, докато не заговори, тя е облечена в тъмно кашмирено сако с едри сребърни копчета и с панталон, носи черни ботуши.
— Всичко ще бъде казано тук пред нас — заявява Карън и прозвучава повече като съдия, отколкото като адвокат.
— Това е шега — изсумтява Гранби, но не му е смешно, а притеснението му преминава в страх, който е почти осезателен.
Наблюдавам го как се стяга като пружина и се сещам, че може да реши да избяга.
— Мислех, че ще искаш да видиш това — казва Бентън и му подава разпечатката с телефонните разговори. — Знам, че беше доста отдавна, но може би помниш обаждането си до доктор Гайст. Той беше съдебният лекар, натоварен със случая на Габриела Лагос, убийство, което си го накарал да обяви за инцидент.
Гранби се вторачва в листата в ръката си объркано, сякаш не може да чете.
— Имаме доказателства, че местопрестъплението е било нагласено — продължава Бентън и споменава изключения климатик, врялата вода във ваната, разляния восък и разтребването. — А и ръката на сина й Мартин е била счупена, затова не е можел да хване двата й глезена, за да я удави — добавя той. — Мога да ти покажа контузиите по долната част на краката й, два чифта отпечатъци от ръце. Ако искаш да ги видиш, разбира се.