Днес има само неколцина любопитни на булеварда, няколко полицейски коли и униформени ченгета и се съмнявам някой да е имал представа защо млада атлетична жена и друга, по-стара и в не така добра спортна форма, стоят безмълвно и гледат възхитено. После се оттеглихме без дума към крайбрежната стена, където бездомникът, с когото още не се познавахме, правеше фигурки от палмови листа, завързани с жица. Беше изработил гущер, риба, скакалец и птица. Давам му двайсет долара за скакалеца и тогава научавам, че името му е Джейк.
В кошниците на синьото му очукано колело има чували за боклук, натъпкани с вещите му. Джейк ни посочва делфин, преследващ риба, сребриста сянка под синята вода. После виждам енергичното сиво тяло, когато делфинът изскача на повърхността и весело подмята малка рибка. Усмихвам се на щастливото животно.
Джейк е наблюдавал делфините и слоновете в продължение на много години, същите години, през които е живял на открито във Флорида. Силното слънце и вятърът са превърнали кожата му в стар пергамент. Посивялата му коса е хваната на опашка, а жилавите му ръце са покрити с татуировки и белези. Очите му са почти в същото синьо като плитката вода в залива.
— Какво ще правиш за Коледа? — питам го, като поглеждам последната изпратена от Бентън снимка — вагона, където Даниъл Мърса е живял през последните осем години, прекарани в пътувания с цирка.
— Нищо особено — отговаря Джейк, като се протяга към листата от кокосова палма в кошницата на колелото си. — Всички дни са еднакви.
— Защо не ядеш с нас? — предлагам му.
— Бих могъл да направя ангел, защото вие двете сте такива — казва Джейк. — Но мисля, че са досадни.
— Аз не съм ангел — възразява Луси и е абсолютно права.
— Какво ще кажеш за хибискус?
— Леля ми е много добра готвачка — уведомява го Луси.
— Много добра? — усмихвам се, без да отмествам очи от телефона.
45
Вагонът прилича на едностаен фургон. Снимките, изпратени от Бентън, показват единично легло, канапе, масичка за кафе, няколко лампи, телевизор и кухничка, много спретната и чиста. Също и доста незабележителна, ако се изключат маските.
— Трябва да вечеряш с нас на Коледа — казва Луси на Джейк, който продължава да сплита палмовите листа.
Керамичните маски са подредени на специални поставки върху етажерка на стената. Седем лица, които проблясват във великолепни цветове под невидимата светлина на черната лампа. Кървавочервено, изумруденозелено, тъмнолилаво. Седем лица на седем жени. Бентън ми пише, че познава само четири от тях. Жертвите във Вашингтон и Гейл Шиптън. „Убивал е и преди“, гласи следващото му съобщение.
— В Коръл Гейбълс — казва Луси на Джейк.
— Когато бях дете, ходех на Венецианския басейн — отговаря той, докато бързите му пръсти оформят хибискуса. — Гейбълс обаче стана толкова скъпо място, че никой вече не може да си позволи да живее там.
— А там, където живееше баба? — пита Луси. — Кварталът до Седемдесет и девета улица?
— Най-ужасната улица в Маями. Никога не ходя там.
— Не беше така преди. Но все пак се наложи да преместим баба.
— В Коръл Гейбълс. Никога не ходя там. Прекалено много пари. Но сте постъпили добре. Никоя баба не трябва да става жертва на престъпници.
— Аз бих се тревожила за престъпника — ухилва се Луси и Джейк се засмива весело.
„Вероятно Луси ще може да изпробва лицевото разпознаване на трите маски, които не познаваш — пиша на Бентън. — Има ли изчезнали или убити жени в градовете, където е бил циркът? Ако е така, можем да сравним маските с тях.“
„Или пък жертвите може да са жени, които ДЛ е искал да отстрани — отговаря ми Бентън. — Може да се наложи да се върнем години назад.“
ДЛ е Доминик Ломбарди и теорията е, че макар вероятно да е карал откачения си син да го отърве от някое неудобно човешко същество като Клара Хъмбри, никога не е искал Даниъл Мърса да убива за развлечение. Но винаги съм твърдяла, че си получаваш това, което заслужаваш. Бентън вярва, че Даниъл Мърса е помагал за продажбата на наркотиците, които са го скапали напълно. МДПВ. Солите за вана, които организираните престъпници от „Дабъл Ес“ са купували от китайски лаборатории и са продавали из американските градове включително и Кеймбридж.
„Наскоро колата му е била на север — продължава да ме информира Бентън. — Циркът е бил в Бостън в началото на декември, после в Бруклин и чак тогава обратно на юг. Джипът му пътува в товарния вагон и му е на разположение винаги, когато циркът спре.“