— Вече й оставих съобщение да ми се обади колкото се може по-бързо — казва Марино.
— Спомена ли й, че клиентката й може да е изчезнала?
— Да. Разбира се, тя не ме познава, затова не знам дали ще ми се обади, или ще накара секретарката си да го направи. Знаеш какви тузари са известните адвокати — отбелязва той, докато си обличам палтото. — Обувката беше близо до телефона. Беше мокра от дъжда, но не изглеждаше да е останала дълго навън. Часове срещу дни. Мисля, че някой е сграбчил Гейл, а тя се е борила, изпуснала е телефона си и обувката й е паднала. Защо, по дяволите, носиш пистолет?
— Как изглежда обувката? — питам.
Той отваря поредната снимка на телефона си, за да ми покаже зелена пантофка от изкуствена крокодилска кожа, лежаща преобърната на мръсната мокра улица.
— Да, би паднала много по-лесно, отколкото ботуш или обувка с връзка или цип — отбелязвам.
— Точно така. Казва ни, че се е борила, докато някой се е мъчил да я набута в колата си.
— Не знам още какво ни казва. Някакви други лични вещи?
— Възможно е да е имала кафява чанта със себе си. Винаги я носела, а и не е в апартамента й. Така твърди приятелката й Хейли.
— С която не си говорил след един сутринта.
— В един час има само определен брой минути — казва Марино, като подава поредното парче бисквита на Куинси, третото за петнайсет минути. — Който е да е отвлякъл Гейл, явно е взел и чантата й.
— И никой не я е чул да пищи? Някой я сграбчва и я вкарва насила в кола в претъпкан район на Кеймбридж в най-оживеното време за кръчмите и никой не чува нищо?
— В бара е било шумно. А и зависи колко е изпила.
— Ако е била пияна, това определено би я направило по-уязвима.
Проповядвам това от години. Изнасилвачи, нападатели и убийци предпочитат жертвите им да са пияни или дрогирани. Жена, която излиза полюлявайки се от бар, е съблазнителна жертва.
— Районът зад бара е бил безлюден след стъмване — казва Марино. — Уличката е само кратък път към авеню „Масачузетс“. С други думи, адски лесно за лош човек да влезе и да излезе от нея незабелязано. И глупаво място за нея да говори по телефона по тъмно. А в пет и половина-шест вече е било абсолютно тъмно.
— Хайде да не започваме да обвиняваме жертвата — предлагам, като тръгвам по коридора със Сок по петите ми и спирам да оправя викторианската литография на стената.
Усещам влага и прах навсякъде. Личният ми свят е в безпорядък, или поне изглежда така. Няма и една коледна лампичка, нищо не се готви в кухнята, няма звуци от живот. Откак се прибрах от Кънектикът, нищо не е наред.
— Не е трябвало да отива там отзад — следва ме гласът на Марино. — Не е трябвало да говори по телефона и да не обръща внимание на света около себе си — добавя той високо.
6
Задният двор е наводнен. Дърветата се люлеят лудо на силния вятър, а звукът на дъжда е неестествено силен. Въздухът е натежал от мъглата.
Околните къщи са тъмни. Коледните им украси се включват от таймери. Вече знам как работят. Всеки ден, откак останах сама и болна вкъщи, правя едно и също. Извеждам Сок и заставам на пост до вратата, облегнала лявата си ръка на чантичката на кръста ми. Усещам тежестта на пистолета вътре, докато свенливата ми измъчена хрътка намира любимото си място, души храстите и изчезва в тъмните дупки, където не мога да я видя. Сок е експерт в избягването на местата в двора, където има сензори за движение.
Навлизам по-дълбоко в сенките и оглеждам старата тухлена стена, която отделя имота ни от този зад него. Може би онова, което Бентън каза онзи ден, е вярно. По-бдителна съм от обикновено. Според него, като се има предвид всичко, което става, може да се очаква да съм неспокойна и нервна, а аз не споря с него. Той си има достатъчно проблеми и не искам да се тревожи за мен, но докато се оглеждам в тъмнината и дъжда, определено имам чувството, че някой ме наблюдава. Изпитвам го още откак се прибрах от Кънектикът.
Чувах изпукване на клонка, шумоленето на листа и започнах да се страхувам да извеждам Сок по тъмно. Той очевидно също се страхува. Мрази зимата и лошото време. Реших, че реагира на неспокойствието ми и сърцето ми се свива, когато кучето подушва въздуха, сковава се и внезапно се втурва обратно към мен, свило опашка между краката си. Сок се опитва да мине покрай мен, за да влезе в къщата, както прави често напоследък.