— Говорим за вълка, а той в кошарата — казва Марино.
— Канал 5 показва снимка на момичето — съобщава ни Мачадо. — Обаждат ни се безброй хора, които смятат, че са я видели в бар „Сай“. Засега обаче нищо полезно.
— Откъде Канал 5 се е сдобил със снимката й?
— Оказа се, че момичето, което я обявило за изчезнала, сложило снимката в сайта на новините около полунощ — отговаря Мачадо. — Хейли Суонсън.
— Странно.
— Не съвсем. Всеки се смята за журналист в наши дни. Тя звъннала на 911, после пуснала съобщението, че Гейл Шиптън е изчезнала, и добавила снимката й. Предполагам, че е искала да ни помогне да си свършим работата. Момичето на снимката изглежда точно като мъртвата жена. Абсолютно като нея.
— Гейл Шиптън — потвърждава Марино, а аз намирам история в интернет, която приковава вниманието ми.
— Освен ако няма еднояйчна близначка.
Гейл Шиптън участва в дело, което трябва да бъде изслушано в съда. Припомням си Карин Хегъл и разказаното от нея преди няколко седмици. Тя спомена за банда гангстери, както и че живеела вън от дома си. Преглеждам историята за подадения от Гейл Шиптън иск. Подробностите са изключително малко за подобно важно дело. Продължавам да търся.
— Хейли Суонсън дойде ли вече в участъка, за да даде показания? — пита Марино.
— Доколкото знам, не.
— Това ме притеснява.
— Може би смята, че няма смисъл, тъй като Гейл вече не е изчезнала, а нещо много по-лошо. Колко далеч сте? — пита Мачадо.
— Ще пристигнем след пет минути.
— Докторката с теб ли е?
— Разбира се — отговаря Марино и затваря телефона.
— Гейл Шиптън е водела правна битка с бившия си финансов мениджър, Доминик Ломбарди — съобщавам на Марино, като продължавам да преглеждам интернет. — Международната му компания „Дабъл Ес“ се помещава тук, на запад от нас в Конкорд.
— Никога не съм чувал за нея — отговаря Марино и раздразнено присветва на отсрещната кола, включила дългите си фарове. — Не че се интересувам от финансови компании. Никога не съм имал нужда от такава, а и смятам, че повечето типове на Уолстрийт са мошеници.
Търся информация за „Дабъл Ес“. Намирам доста материали за нея, повечето хвалебствени и одобрени от фирмата им за връзки с обществеността.
— Очевидно специализират в работа с изключително богати клиенти.
Преглеждам още няколко страници и кликвам на статия, която сочи, че положението на „Дабъл Ес“ не е много розово.
— Имали са проблеми с комисията по ценните книжа и борсите, както и с данъчните. А, това е интересно. През последните осем години са ги съдили шест пъти. Но по някаква причина делата никога не стигнали до съда.
— Вероятно са уредили извънсъдебно споразумение. Всички го правят. Правните спорове са новата ни национална промишленост. Единственото, което все още се произвежда в Америка — процежда Марино ледено. — Узаконено изнудване. Отправям ти фалшиво обвинение в нещо, а ти ми даваш пари, за да млъкна. А ако не можеш да си позволиш прочут адвокат, прецакан си. Както стана с мен. Гражданско дело, водено от смотана малка кантора, и аз изгубвам две хиляди кинта в поправки на пикапа, тъй като продавачът разполага с най-голямата адвокатска банда в Бостън и какво ли не още. Шибан проблем с нецентрована каросерия, а те твърдят, че вината е на малкия човечец, който шофирал прекалено яко по някакви си корени.
Марино, който е всичко друго, но не и дребен човечец, продължава да мрънка. Чувала съм гневната история за пикапа, който си купи миналата есен, поне хиляда пъти. След като беше шофирал чисто новия си пикап по-малко от седмица, той забеляза, че задницата „клечи“, както сам се изрази. Когато стига до онази част със задната ос, която била прекалено слаба, просто го прекъсвам.
— Не мога да разбера дали случаите са били уредени извън съда — насочвам вниманието му обратно към иска на Гейл Шиптън срещу „Дабъл Ес“ и подозрителния факт, че момичето удобно е намерено мъртво само две седмици преди началото на делото. — Но дотук не се споменава нищо за уреждане, а само че делата били отменяни. Това е думата, използвана в статия на „Файненшъл Таймс“ преди няколко години. „Дабъл Ес“ е голяма международна компания, ръководена от малка фирма в коневъдната област на Масачузетс.
Прескачам до най-значимата част.
— Исковете, подадени от бивши клиенти, били несериозни и без основание според президента на компанията Доминик Ломбарди. В скорошно интервю за „Уолстрийт Джърнъл“ той обяснил, че „за съжаление понякога клиентите очакват чудеса и се ядосват, когато те не се случат“. Добавил, че „Дабъл Ес“ продължава да е уважавана компания за управление на финансите с клиенти по целия свят.