— Преди това тя говореше. Добре ли е Гейл? — настойчиво пита Карин Хегъл, а гласът й е твърд като цимент. — Каква е тази история, че била обявена за изчезнала? Оставихте ми съобщение, че е била обявена за изчезнала, а и човек може да го прочете в интернет. Очевидно е била видяна за последно в бара, откъдето ми се обади, място, което посещава често. Любимо свърталище на студентите от МИТ, недалеч от мястото, където е намерено тялото, онова от новините. Вярно ли е това?
— Вярно е, че бе намерен труп.
— Случило ли се е нещо на Гейл? Сигурни ли сте в това?
Карин Хегъл, адвокатка, позната като свиреп питбул, който никога не губи битка, звучи ужасена.
— Има ли причина делото, което ще вкарвате в съда, да бъде заплаха за личната й безопасност? — пита Марино.
— О, господи! Значи е тя?
— Още не е потвърдено.
— Доктор Скарпета участва ли в това? Трябва да говоря с нея. Моля ви, уведомете я, че се налага да обсъдя с нея някои неща — казва тя. — Моля ви, кажете й, че е изключително важно да поговорим.
— Какво ви кара да мислите, че аз ще говоря с нея?
— Преди работехте за нея.
Марино се поколебава и ме поглежда.
Поклащам глава отрицателно. Не съм споделяла нищо с нея. Не разбирам откъде може да знае, че Марино е работил за мен. Скорошното му напускане на КЦК не беше отразено в новините. То е подробност, която не интересува и засяга външните хора.
— Гейл била ли е заплашвана от някого, замесен в случая ви? — пита Марино. — Трябва ли да проучим определен човек?
— Делото започва след по-малко от две седмици. Свържете точките, детектив Марино. Това не може да е съвпадение. Мислите ли, че е тя? Тялото, намерено в МИТ? Звучи, сякаш мислите така.
— Честно казано, положението не изглежда добре.
— О, господи! Мили боже!
— Ако най-лошото се окаже вярно, ще бъде ли достатъчно да спре делото? — пита Марино. — Търся мотив, ако подозренията ни се потвърдят, което още не е станало.
— Би било основателна причина да придвижим делото. Проклетите копелета! — изругава тя с разтреперан глас. — Но, да, отговорът за мотива е положителен.
Карин Хегъл полага усилия да се стегне и се прокашля леко.
— Нямате представа какви са тези хора и какви връзки имат. На изключително високи места. Няма да кажа повече по телефона, който вероятно е подслушван. Неотдавна някой се опита да проникне в компютъра на кантората ни. Това е всичко, което ще кажа, но би трябвало да е достатъчно.
— Ако се сетите за нещо, което би трябвало да узнаем веднага, разполагате с номера ми.
Марино не иска да чуе нищо повече. Не и по телефона. Не и когато има подозрение за организирана престъпност или политическа корупция, или и двете.
9
Подвижната осветителна кула, която видях по новините, озарява червено кално поле, където жълт брезент е закрепен с яркооранжеви знаменца за местопрестъпления, които се полюляват от вятъра. Трупът е предпазен от лошото време и любопитните погледи на зяпачите. Местопрестъплението е обезопасено от Сил Мачадо и двама униформени полицаи. Те се разхождат нервно и ме очакват с нетърпение.
— Имаш ли представа защо тя иска да говори с теб? — пита ме Марино за казаното от Карин Хегъл.
— Вероятно по същата причина, по която го правят и другите хора — отговарям. — Но освен очевидните въпроси, които винаги ми задават? Не. Срещнах я случайно в съда миналия месец и тя ми спомена за дело, в което били намесени много лоши хора. Нарече ги бандити и останах с впечатлението, че се тревожи за собствената си безопасност. Предполагам, че точно това е имала предвид. Възможно е да се е поровила сериозно и да е открила, че „Дабъл Ес“ е замесена в много незаконни дейности.
— И какво очаква ти да направиш по въпроса?
— Хората си изливат чувствата. Знаят, че могат да ми кажат всичко.
— Мошеници. Вече не мога да търпя богатите хора.
— Луси е готина. Също и Бентън. Не всеки богаташ е лош човек.
— Луси поне си изработи парите — казва Марино, който се чувства едва ли не задължен да намекне за семейните пари на Бентън.
— Нямам идея как Карин може да е научила, че вече не работиш за мен.
— Очевидно някой й е казал.
— Не разбирам защо това би било тема за разговор.
— Някой от кеймбриджката полиция може да й е споменал — предполага Марино. — Или някой от КЦК.
— Не мога да си представя защо — повтарям.
От другата страна на игрищата, на улица „Васар“, общежитието на име „Симънс Хол“, обрамчена с алуминий масивна конструкция от кубове, блести като сребърна космическа станция. Забелязвам още двама униформени на тротоара пред него и бегач, който не забавя темпото си, докато колоездач в светлоотражателни дрехи изчезва към футболния стадион.