— Надали — отвръща Харълд. — Полицията на МИТ патрулира наоколо съвестно, като че ли пази за Ватикана.
— Щяха да забележат, ако една от портите бе разбита или липсваше катинар — намесва се и Ръсти.
— Ехо ли чувам? — пита Марино, сякаш Харълд и Ръсти са невидими. — О, не, съжалявам. Публиката от задните редове. Идеята ми е — обръща се той към мен, — че убиецът е имал план за освобождаване от трупа.
Той се вторачва в яркожълтите найлони в червеното кално море на около петдесет метра от нас.
Вятърът вие и размърдва брезента, като че ли трупът под него се бори да изскочи навън.
— Някой, който е знаел, че не се нуждае от карта, за да получи достъп до задния паркинг — продължава Марино. — Някой, който е знаел, че може да шофира по тротоара и през портата за пешеходци. Някой, който е знаел, че всички порти към игрището ще бъдат заключени, а той ще трябва да си намери начин да проникне вътре.
— Освен ако не говориш за човек, който всъщност има карта, ключове и достъп. Например студент или някой, който работи тук — посочва Ръсти, но Марино го пренебрегва.
Той оглежда осветените прозорци на апартаментите. От дъжда лицето му лъщи като от пот. Изражението му е сурово и гневно, сякаш случилото се с младата жена е лично насочено срещу него и той копнее да нарани виновника. Наблюдава мрачно вана на Канал 5 със сателитна антена на покрива, който спира на паркинга. Предните врати се отварят.
— Не си и помисляйте да минете през оградата! — излайва Марино на репортерката, красива жена, която познавам веднага. — Никой няма право да минава отвъд лентите. Стойте далеч, по дяволите!
— Ако чакам ей тук и се държа прилично, мога ли да получа коментар? Много ви моля.
Името на репортерката е Барбара Феърбанкс и съм имала неприятни разправии с нея.
— Нямам какво да кажа — отговаря Марино.
— Говорех на доктор Скарпета — отвръща Барбара Феърбанкс, като ми се усмихва и пристъпва към мен с микрофона си и оператора по петите. — Знаете ли нещо вече? Можете ли да потвърдите дали това е жената, обявена за изчезнала?
Светлините на камерата проблясват, следвайки Барбара Феърбанкс. Знам, че не трябва да проговарям. Ако кажа, че тъкмо съм пристигнала тук или още не съм прегледала трупа, по някакъв начин думите ми ще се озоват в изкривен контекст в интернет.
— Можете ли да направите коментар за Нютаун? Мислите ли, че ще има полза да се изучи мозъкът на убиеца…
— Да вървим — нареждам на Ръсти и Харълд.
— Стойте настрани от смачканата трева — напомня ни Марино. — Трябва да я снимаме, ако вече не са го направили. Вероятно ще вземем и проби от почвата. Искаме да проверим дали в нея са попаднали влакънца от чаршафа, за да можем да си изясним какво, по дяволите, е станало тук.
Проправяме си път през мократа трева и калта, която залепва по обувките ни. Вървим към Мачадо и двамата полицаи, единият от Кеймбридж, другият — от МИТ.
Стояли на пост над трупа в продължение на повече от час, двамата изглеждат мокри и измръзнали. Ботушите им са натежали от червената кал. Момчешкото лице на Мачадо е изморено и напрегнато, брадата му е набола. Долавям тревогата му, която е съвсем основателна.
Кеймбридж не е какво да е място с Харвард, МИТ и технологичните компании, струващи милиарди, да не споменаваме и постоянния поток от посетители, включващи знаменитости, кралски особи и държавни глави. Главният прокурор и кметът ще дишат огън във врата на следователския отдел, в случай че убийството не бъде разкрито светкавично и тихо.
— Не виждам никой да охранява портата — веднага казва Марино. — А новинарският екип вече кръжи наоколо като ято лешояди. Барбара Феърбанкс, дяволите я взели. Къде е помощта, за която помолих?
— Идва още една кола — отговаря Мачадо, като насочва вниманието си към паркинга, където чака телевизионният ван с ръмжащ двигател и светещи фарове.
За момент кръстосвам поглед с Барбара Феърбанкс. Висока слаба жена с бездънни тъмни очи и къса гарвановочерна коса. Тя е забележително красива по някакъв твърд начин, като скъпоценен камък, като фигурка, издялана от рубин или турмалин. Обръща ми гръб и се качва във вана, но не е от репортерите, които биха се отказали от сензационна история.
— Трупът може да е бил поставен върху нещо и влачен — казва Марино на Мачадо. — Тревата точно пред портата изглежда смачкана и малки чимове от нея липсват.
— Има много липсващи чимове и смачкани участъци — отговаря Мачадо, който очевидно не се притеснява, че Марино се прави на началник. — Проблемът е да узнаем със сигурност кога се е случило. Трудно е да се разбере заради климатичните условия.