Харълд и Ръсти оставят кутиите с инструменти в калта, слагат дъската и чаршафите върху тях и чакат нарежданията ми. Марино вади чифт гумени ръкавици от джоба си и пита за фотоапарат. Безмълвно правя планове и обмислям как да се справя с онова, което очаквам, че ще стане, когато виждам как телевизионният ван напуска паркинга. Не се и съмнявам, че Барбара Феърбанкс не се е отказала. Предполагам, че ще заобиколи от другата страна на игрището, онази, която се намира по-близо до нас, и ще се опита да снима през оградата. Няма да огледам трупа, докато не узная какво точно възнамерява да направи проклетата репортерка.
— Ще се поразходя наоколо и ще направя малко снимки — съобщава ми Марино, като щраква фенера си и насочва лъча към локвите и червената кал.
Полицаят от МИТ се обръща към мен.
— Почти съм сигурен, че той не й е направил нищо тук, а само я е оставил, за да бъде намерена бързо.
Оставям работната си кутия на земята, а той продължава да споделя заключенията си с мен. С идеалната си фигура и мъжествена челюст вероятно е свикнал да привлича вниманието. Помня го добре от случай преди няколко седмици. Студент първи курс от МИТ умря внезапно и неочаквано по време на тренировка по борба.
— Наркотици — добавя ченгето. — Така смятам.
Не помня името му, но няма да забравя как Брайс го следваше възхитено, когато полицаят се появи в залата за рентгенови снимки, докато аз използвах машината за балсамиране, за да инжектирам контрастна боя във феморалната артерия на мъртвия борец, процедура, която би се сторила странна на човек, незапознат с посмъртната ангиография. Триизмерните компютърни образи разкриха причината за смъртта, преди да докосна трупа с ножа.
— Срещали сме се и преди — казвам му, като клякам до кутията. — По-рано този месец.
— Да, това беше откачена работа. За минута си помислих, че сте луд учен, вливащ течности в трупа, за да го вдигне от мъртвите. Анди Хънтър — представя ми се той отново. — Оказа се, че бащата на хлапето е нобелов лауреат. Човек би си помислил, че толкова умни хора биха могли да предотвратят смъртта на детето си чрез рутинни тестове.
— Стомашните аортни аневризми са наречени „безмълвен убиец“ по основателна причина. Често няма никакви симптоми и предупредителни знаци.
— Дядо ми умря от аневризъм — казва Хънтър и се вторачва в мен открито.
Преди няколко седмици, когато беше в КЦК, също така открито флиртуваше с мен.
— Работник, без застраховка и никога не беше ходил на лекар. В един момент имаше силно главоболие, а в следващия бе мъртъв. Мислех си дали да не си направя магнитен резонанс, но имам фобия от радиация.
— Магнитният резонанс с контрастна боя не излъчва радиация — отговарям, като се настанявам по-близо до жълтия брезент и зловещата форма под него. — Не ви заплашва абсолютно нищо, освен ако нямате проблеми с бъбреците.
— Доколкото знам, нямам.
— Говори с лекаря си — подкача го Мачадо. — Нали знаеш, онзи, на когото плащаш?
— Гейл Шиптън вероятно е била видяна за последен път между пет и половина и шест снощи в бар „Сай“. Това ли е историята засега? — питам детектива.
— Точно така. А и имаме предварителна идентификация — отговаря Мачадо. — Снимката, която показват по новините, изглежда точно като нея. Осъзнавам, че все още не сме го потвърдили официално, но за мен няма съмнение, че това е Гейл Шиптън. Напуснала бара, за да говори по телефона около пет и половина-шест. Поне доколкото знаем.
— Съмнявам се, че е валяло, когато е излязла навън — казвам, като отварям кутия с гумени ръкавици. — Била е навън известно време, поне седемнайсет минути, ако се съди по продължителността на първото й обаждане до човек с блокиран номер.
— Не валеше по времето, когато е изчезнала — казва Мачадо, а очите му се изпълват с любопитство, сякаш се чуди накъде бия със забележките си за времето. — Започна да вали много по-късно.
— Знаем ли кога точно? Какво имаш предвид с това „по-късно“? Легнах си към единайсет и тогава още не валеше, но изглеждаше, че ще започне всеки момент.
Забелязвам екипа на Барбара Феърбанкс, който сега е пред Симънс Хол на улица „Васар“ точно както очаквах.
— Когато я отвия, ще трябва да вдигнете нещо като бариера — казвам на Ръсти и Харълд. — Не искам момичето да се появи по телевизията.
— Разполагаме с предостатъчно чаршафи.
— Ще бъдем готови, ако се отправят насам.
— Бурята започна около полунощ — отговаря Мачадо на въпроса ми. — Дъжд, примесен със суграшица, а после само дъжд. Но страховит.