Хънтър сдържа гнева си и се усмихва.
— Разбира се. Но аз не работя за отдела ти. Не и когато проверих за последен път. Всъщност и ти работиш за своя отдел съвсем отскоро. Надявам се да се кефиш на новата работа.
Хънтър тръгва през калта към тълпата зяпачи. Взимам термометрите и ги проверявам.
— Температурата на тялото е четиринайсет градуса, а околната — десет. Мъртва е от осем часа, може и повече — изчислявам. — През по-голямата част от това време е била някъде на топло. В противен случай ригор мортисът нямаше да е толкова напреднал. Тук навън е като в хладилник и тази температура е позабавила всичко.
— А това означава, че е умряла два-три часа след като е изчезнала от бара — обажда се Мачадо. — Отишла е някъде с някого, когото може би е познавала, и е загинала.
— Не мога да ти кажа дали е тръгнала с някого доброволно или не — отбелязвам. — Не и на този етап.
— Но тя няма отбранителни рани. — Мачадо повтаря думите ми от по-рано. — Не изглежда да се е борила.
— Няма очевидни рани, но още не съм я прегледала грижливо и под добро осветление — отговарям. — Може да има вътрешни наранявания. Ще видим какво ще се получи, когато мине през скенера.
Сменям си ръкавиците отново и натъпквам използваните в джоба на палтото си.
12
Облечените ми в ръкавици пръсти нежно повдигат клепачите на мъртвата. Конюнктивата е изпъстрена с миниатюрни кръвоизливи. Бялото на очите й е червено.
— Смъртта не е вследствие на инцидент — отбелязвам. — Възможно е да е била задушена, макар че петехиалните кръвоизливи невинаги са свързвани с това. Не виждам следи и контузии по врата й, които да показват удушаване. Но се е случило нещо, което е причинило разкъсването на кръвоносните съдове.
— Какво освен удушаването може да причини това? — пита Марино, като кляка до главата й, за да види за какво говоря.
— Увеличение на напрежението в гръдния кош, което причинява ефекта на Валсалва. С други думи, кръвното й налягане се е повишило до такава степен, че е довело до кръвоизливи.
— И как става това? — любопитства Марино.
— Борба, паника, вероятно докато те душат. Може пък и нещо друго да е причинило спирането на сърцето. Не съм сигурна на този етап, но вярвам, че става дума за убийство. Хайде да я натоварим във вана и ще се видим в службата.
Последните ми думи са насочени към Ръсти и Харълд.
— Оставете плата, както е нагласен по нея, и я увийте в чаршафи, които да задържат позата, в която се намира в момента.
— Как Ан ще я сканира, когато ръката й е извита по този начин?
— Не знам дали скенерът е достатъчно широк.
— Ще влезе — отговарям. — Не искам да нарушаваме ригора.
Продължавам да им обяснявам, че искам протегнатата ръка с извитата китка да бъде увита внимателно и залепена. Друг чаршаф отива върху останалата част от тялото с изключение на главата. От врата нагоре искам да я предпазим с голяма хартиена кесия за улики. На краката и ръцете й ще сложим по-малки пликове. Жената ще влезе в скенера идеално опакована.
— Поставете дъската на чист чаршаф, за да я предпазим от калта. Искам да транспортираме трупа точно както ви описах.
Наблягам на думите си, защото начинът, по който бе разположено тялото й, представлява важна улика. А аз държа да съхраня тази улика.
Улика, която може да съществува в още три други случая, но не мога да кажа и дума на Мачадо и Марино. Напрежението в гърдите ми нараства. Не мога дори да си помисля да накисна Бентън в неприятности, задето е постъпил по най-добрия и разумен начин. Той искаше помощта ми по същата причина, която сега ме ужасява. ФБР нареди пълно информационно затъмнение по убийствата във Вашингтон и е възможно убиецът вече да не се намира там. Може да убива на друго място, а полицейските участъци няма да разпознаят модела. Може да е тук, в Кеймбридж, откъдето беше една от ранните му жертви, Клара Хъмбри. Бентън все още не знае нищо за това, но трябва да намеря начин да му съобщя.
— Тя заминава директно към големия рентген — продължавам да обяснявам какво искам да се свърши. — Ще се уверя, че Ан я чака. Направихме всички възможни снимки на местопрестъплението, нали?
Мачадо ме уверява, че ги е направил, и се заглежда през полето към Анди Хънтър, който се е присъединил към останалите ченгета на тротоара пред оградата, където тълпата нараства. Барбара Феърбанкс е пред Симънс Хол и интервюира всички, които се съгласяват да говорят с нея. Усещам нещо, което не мога да чуя.
Просветляващо петно на хоризонта е първият сигнал за настъпващото утро. Моля Мачадо да ми изпрати снимките по имейла колкото се може по-бързо. Чувам звука, който бях усетила. Обръщаме се рязко към реката и вдигаме глави нагоре едновременно. Бръмченето се усилва. Хеликоптер лети ниско над река Чарлс и се приближава бързо към нас.