— Надявам се да не е поредният шибан телевизионен екип — казва Марино.
— Не мисля така — възразявам, като поглеждам към небето. — Машината е прекалено голяма.
— Военните или бреговата охрана — предлага Мачадо.
— Не са те.
Разпознавам оглушителния вой на турбодвигателите и рязкото тракане на перките, шито се въртят почти със скоростта на светлината.
— Да я покрием, докато хеликоптерът изчезне — обажда се Харълд. — Не можем да държим чаршафа нагоре при този проклет вятър.
— Няма проблеми.
Махвам им да останат на място и да поддържат бариерата, която закрива трупа от телевизионния екип и зяпачите. После изкрещявам високо:
— Задръжте положението засега. Всичко е наред.
Хеликоптерът се появява в оглушителна буря от блестящи светлини над общежитията и се понася над полето. Лети точно над нас, на около триста метра, достатъчно високо да ни спести вихрушката. Луси знае как да действа на местопрестъпления и задържа машината нависоко. Мощните й прожектори осветяват червената кал и покрития труп.
Заслоняваме очи едновременно и се завъртаме, следвайки с погледи застрашителния ЕС145, който кръжи над полето. Той се спуска по-ниско и по-бавно. Луси разучава терена за препятствия като антени или жици. Различавам шлема й на пилотското място. Не виждам кой седи до нея, но знам. Не съм сигурна защо, но изпитвам страхотно облекчение.
— Останете тук! — виквам на Ръсти и Харълд над оглушителния трясък. — Не мърдайте!
Тръгвам бързо през калта и прогизналата трева към празния паркинг. Хеликоптерът увисва във въздуха, после се приземява леко. Луси не спира двигателите. Не възнамерява да остане дълго.
Лявата предна врата се отваря и Бентън скача на земята. Палтото му се развява от страховития вятър, когато той отваря задната врата и се протяга към багажа си. Племенницата ми, скрита под шлема си, се завърта към мен и кима. Вдигам ръка и й махам. Не съм сигурна каква е причината за това, което Луси току-що направи, но съм й адски благодарна. Това си е направо чудо, нещо, за което бих се молила на Господ, ако въобще си падах по молитвите.
Бентън се втурва по асфалта към мен. Взимам една от чантите му, а той ме прегръща през кръста и нежно погалва главата ми с брадичката си. Хеликоптерът се издига стръмно нагоре и изфучава към реката. Наблюдаваме го как набира скорост над сградите и дърветата и се отправя към Бостън.
— Благодаря на Бога, че си тук, но не разбирам — казвам на Бентън, когато шумът от хеликоптера заглъхва.
— Трябваше да е изненадата за рождения ми ден.
— Някак си не вярвам, че това е единствената причина.
— Не е и не планирах да се върна толкова рано.
— Мислех, че ще отсъстваш до събота.
— Имах предвид толкова рано днес — отвръща той, като ме целува и насочва вниманието си към местопрестъплението в калта, където Ръсти и Харълд продължават да държат нагоре найлоновия чаршаф. — Подарък за самия мен, изненада за теб, а и имах нужда да се разкарам от Вашингтон.
— Луси е получила съобщението ми — казвам замислено.
— Да.
Бентън оглежда мократа трева и червената кал, после се вторачва в покрития с бяло труп.
— Но тя е знаела около полунощ, че Гейл Шиптън е изчезнала. Търсачките й са намерили информацията в сайта на Канал 5.
Бентън ми обяснява, че Луси отлетяла за Вашингтон вчера. Кацнала на „Дълес“ късно следобед. Планът бил да вечеря с Бентън и двамата да отлетят към къщи днес. Щяла да го достави до дома ни, за да ме изненада, тъй като смятала, че още се лекувам от грипа. Но после, когато научила за изчезването на Гейл, решила, че трябва да потеглят незабавно.
— Първото, което ми каза, е, че нещо се е случило с нея и вероятно е мъртва — обяснява ми Бентън. — Твой ли е белият плат, в който е увита?
— Така е намерена.
Той се вторачва безмълвно в местопрестъплението и знам, че сравнява данните и обмисля подробностите.
— Първата жертва беше от Кеймбридж. Клара Хъмбри — казвам, за да го уведомя какво ме притеснява. — Платът е необичаен и начинът, по който е увит около трупа, изглежда същият като в случая на Клара Хъмбри и последните два. Подпъхнат под мишниците като хавлия за баня.
Продължавам и обяснявам, че предварителният преглед на тялото не е показал следи, че Гейл се е борила или е правила опит да се защити. После му описвам начина, по който е разположена, и флуоресцентното вещество по нея и плата. Разказвам му как ластичният плат напомня за ликра, после му съобщавам, че изцапаните с урина бикини са прекалено големи.